Бившият шеф на СГС Владимира Янева се е обърнала за помощ към бизнесмена Александър Сталийски, за да ходатайства за нея пред премиера Бойко Борисов, но той отказал. Това става ясно от изтекла нова порция разговори между Янева, Ченалова и неизвестен мъж, публикувани от Биволъ. Междувременно Сталийски казал на Янева, че е взел „Рубин“. Става дума за фабриката за стъкло, която беше собственост на Цветан Василев, но след краха на КТБ беше придобита с цесия от новосъздадена компания. Сталийски не е споменат поименно в този фрагмент от разговора, но точно за него е известно, че е взел стъкларския завод „Рубин“ чрез подставени лица и фирми, заради огромните си депозити във фалиралата КТБ. Публично известно е и неговото близко и семейно приятелство с премиера.

Гласът на неизвестния (засега) мъж се чува и в този запис. Именно той съобщава в началото: „Взел е Рубин, фабриката за стъкло, така че вече си е изчистил сметките“. А Янева потвърждава, че е информирана от него, че „той“ й го е казал. След това обаче уточнява, че на молбата й за посредничество с Борисов, отговорът е бил: “Той си иска да се види с тебе и да си се разбере с тебе, така, че аз не мога да посреднича, съжалявам! Мога след като ти си говорила с него да го ръчкам после и да говоря..”. Тук се намесва Ченалова с въпроса: “Ами ти защо не отидеш и да си говориш с него?” На което Янева отговаря простодушно: “Ами защото не искам.”

Остава открита загадката защо не иска Янева да се срещне лично и да говори по своя проблем с Премиера, а предпочита посредничество на различни лица и евентуално СМС и Viber комуникация? Кое възпира от подобен контакт тогавашната шефка на най-големия съд в България?

Ето разговора:

М: Взел е Рубин. Фабриката за стъкло:

ВЯ: Знам, че го е взел. Той ми каза, да.

ВЯ: Така че вече си е изчистил сметките.

ВЯ: Обаче, казва: „той си иска да се види с тебе и да си се разбере с тебе, и аз не мога да посреднича, съжалявам“.

ВЯ: Мога след като ти си говорила с него да го ръчкам после за нещо и да говоря, ма ти, каза: „трябва ‘си говориш“.

РЧ: Ми ти що не отидеш да си говориш?

ВЯ: Ми щот’ не искам.