Ако опишеш и публикуваш днес в някоя медия като очевидец как три мутри от СИК и ВИС убиват злокобно политик на опозицията, ще бъдеш ликвидиран за по-малко от 24 часа, а публикацията ти най-вероятно изобщо няма да излезе, защото шефовете на съответната медия ще изпеят журналиста на мутрите. Преди 81 години обаче в България журналистическият морал и истината са стояли дори пред личното оцеляване. Такъв е случаят с известният български журналист Йосиф Хербст. 

Днес се навършват 139 години от рождението му и саможертвата на този общественик не трябва да бъде забравяна, още повече днес когато българската медийна среда е пропита от поръчковост, зависимост и корпоративно-политическа цензура.

Хербст, който е от еврейски произход, работи първо в редакцията на „Военни известия”. Сътрудничи в български и чужди вестници, а през 1908 година работи и в „Български търговски вестник“.

По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908-1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908).

Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“. Директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 година.

След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите — група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. Йосиф Хербст „безследно изчезва“ по време на априлските събития от 1925 година.

В продължение на 45 години комунистическият режим в България тенденциозно използваше името на Йосиф Хербст за пропаганда на тоталитарната си идеология, представяйки го за жертва на фашизма. Хербст обаче, който е женен за дъщерята на Петко Каравелов винаги е бил заклет демократ и родолюбец, а журналистическата му почтеност в никакъв случай не може да бъде смесвана с идеологията на комунизма.