Едвин Сугарев, Svbodata.com

Някога, през 1922 г., големият български критик и литературен историк проф. Боян Пенев бе нарязал като краставица Людмил Стоянов, характеризирайки го с една дума в заглавието – “За литературния плут”. Професорът се извиняваше на читателите си още в първите редове, че е принуден да използва русизъм, но посочваше, че нито една българска дума не е толкова изразителна за обекта на неговата статия, колкото руската дума “плут” (означаваща приблизително нагъл лъжец, мошеник).

Може би и аз трябва да се извиня, че използвам римейк от неговото заглавие. Но наистина нито една българска дума не приляга толкова точно за определение на одиозния Сергей Дмитриевич Станишев, колкото въпросната думичка “плут”.

За да бъде обоснована плутовската му същност, стига само и последния золум. Месеци наред лидерът на българските и европейските социалисти обясняваше как застава начело на листата на БСП за евроизборите само знаково – “като знак за лидерство и поемане на отговорност” – поради голямото значение, което имат за бъдещето на ЕС. И, разбира се – с надеждите тези избори да променят политическият знак на евросъюза – като авангард в голямата политическа битка трябваше да бъде водената от него БСП, която да разгроми ГЕРБ и да отвори хоризонтите

към светлото социалистическо бъдеще на Европа

ПЕС като цяло загуби изборите, а БСП претърпя поражение за десети или единадесети път – и аз им изгубих вече броя – но този път такова унизително и тотално поражение, че единственият нормален жест подир него би бил незабавната оставка на Сергей Дмитриевич от всички заемани постове.

Прочее така постъпиха в сродна, но доста по-достойна ситуация други социалистически лидери в Европа – като лидерът на испанската социалистическа партия Алфредо Рубалкаба, лидерът на унгарските социалисти Атила Местерхази и лидерът на белгийските социалисти и премиер на Белгия Емилио ди Рупо. Не и нашият герой обаче – той почна да обяснява как големия губещ е ЕНП – и то при условие, че европейските социалисти трябваше да изсърбат надробената с негова помощ попара – сиреч унижението да подкрепят кандидатурата на Жан Крод Юнкер за шеф на ЕК – срещу някакви там спазарени постове в евробюрокрацията.

Последва следващото действие от комедията: българският политически плут лансира версията, че няма да напуска веднага позициите си на евродепутат поради чисто стратегически съображения. Щял да поостане мъничко, защото искал да предложи кандидатурата на Мартин Шулц за председател на парламентарната група на ПЕС – като че ли в качеството си на председател на европейските социалисти не би имал възможността да направи такова предложение. След което веднага щял да напусне. В крайна сметка офертата бе направена и Мартин Шулц бе избран още преди седмица, но Станишев не напусна унизителната си позиция на втори в листата на БСП (след като бе изместен от първото място с преференциален вот от тъй наречение “любимец 15”).

Вместо да напусне европейския парламент, той напусна българския. С което 

остави на сухо бедния Петър Корумбашев, 

който бе дотолкова уверен в заминаването си за Брюксел, че напусна Народното събрание още в началото на предизборната кампания.

Този ход на политическия плут е не само унизителен. Той е просто позорен – защото след като забърка всички каши в своята партия, след като провали собственото си правителство с опита да назначи Пеевски за шеф на ДАНС, след като срина авторитета на България като достоен партньор в ЕС, сега той просто бяга – спасява се в Брюксел от същата тази политическа отговорност, заради която уж бе оглавил листата на БСП. И на всичкото отгоре заявява, че въпреки бягството си няма да напусне лидерския си пост в БСП – а оставането му като евродепутат се налагало поради “новата ситуация в България и Европа”. Щял да утвърждава БСП като европейска партия, която активно участва във формирането на европейските институции.

Подобна претенция от най-калпавия и губещ соцлидер в Европа би била смешна, ако не беше толкова жалка, толкова лигава. Тя показва пълната липса на собствено достойнство и нещо по-лошо: готовността да жертваш партията си в името на собственото си политическо оцеляване – на някакъв мижав пост в брюкселската бюрокрация – след като си пожертвал и страната си – и си причина тя да бъде наречена “най-корумпираната в ЕС” и

“троянски кон на Русия в Европа”

Само че какво достойнство и какво чувство за отговорност можем да очакваме от един политически плут?!

За съжаление не можем да очакваме нищо подобно и от съпартийците му. Там просто са се снишили и чакат да ги отмине бурята – по повелите на своя духовен отец Тодор Живков. Най-вероятно и при това нечувано унижение, на което са подложеани, тези малодушници няма да посмеят да поискат оставката на Сергей Дмитриевич. Ще си кютат с преклонени главици и ще чакат по-добри времена – които обаче няма да настъпят.