Няма съмнение, че в първите възрожденски правителства на съвременна България е имало много истински родолюбци. Такъв е кабинетът на Константин Стоилов, който идва на власт през 1894 г. и управлява страната два мандата, до 1899 година.

На 14 март през 1897 г. правителството на Стоилов, подкрепяно от народната партия притиска парламента да приеме и обнародва Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Реално той има единствено протекционистичен характер за развитие на прохождащата индустрия на освободена България.

Фактологично интересно е, че законът продължава да действа почти до идването на власт на комунистите през 1944 г.

Днес в България е невъзможно да бъде приет такъв закон, въпреки, че родното производство се е свило и изпитва огромна нужда от подкрепа и протекция. Първите противници на такава инициатива ще бъдат естествено депутатите, министрите, политиците, охранените банкери и така нареченият измислен елит на прехода. В психологията на българина е да се гнуси и срамува от родното и да залита все по чуждите парцалчета и патъци. Както казва народът - всеки цървул иска да е трандафор. И тази мечта е още от годините на Алеко, когато цяла България мирише на суган и чесън, но въздиша по Виена.

Абсурдно е да помислим, че управленците на държавата, които днес се разхождат облечени за по 10 бона и се фукат все с маркови дрехи и обувки, ще изберат българското. Те нямат и финансов интерес, защото така ще спрат контрабандата на китайски, турски и азиатски боклуци, които заливат пазарите ни, но пълнят партийните каси.

Тъжната истина е, че през последните 25 г. нямаме приет нито един протекционистичен закон, а напротив - всички са лобистки и са в интерес на някоя чужда страна или групировка. Нямаме закони, каквито е ковал Константин Стоилов, защото имаме държавна мафия. Но най-големият ни проблем е, че и мафията ни е менте - чуждопоклоническа, а не българска.