Иван Сотиров

След последното медийно участие на Радан Кънев, напълно се затвърди убеждението ми, че той ще е поредният успешен балкански политик. Няма и следа от предизборния патос срещу ГЕРБ и Борисов. Според него управлението отбеляза първият си успех -„България е вече стабилна държава“, нищо, че съпартиецът му ген. Атанасов тези дни каза, че секторът за сигурност в България се управлявал от сарайско-библиотекарската групировка. Според Кънев: - „Сегашното управление, сегашното мнозинство държи лостовете на властта. Дали ги използва все още достатъчно, за да промени тези системи, които са проядени от корупция - тук отговорът, очевидно, е недостатъчно.“ Важното е да се държат лостовете на властта, а щом се държат лостовете на властта, все някога ще бъдат използвани достатъчно за да се промени системата.

Баналният разказ-алиби за тайнственото задкулисие, 

което управлява държавата вместо тези, които сме избрали за това, може би нямаше да направи впечатление на никого, ако Радан не беше казал: - „И много сериозен противник има срещу нас, с който не се справиха Костов, Царя, Борисов – имаха желание, но не се справиха.“ Да вкараш Костов, Царя и Борисов в общ фронт на добрите срещу мафията е тежък реформаторски удар, който би трябвало да разбие всички наши вредни заблуди и предразсъдъци. Друг въпрос е, че надали в родната света троица, борещите се срещу дяволското задкулисие са толкова триединни по отношение на тази констатация на Кънев.

Лидерът на ДСБ вчера беше искрено учуден на обвинението, че реформаторите били срещу Лозан Панов и срещу избора му за председател на ВКС. Според него, те били само срещу практиките на ВСС, чиито политически покровители били ДПС. Ами разбира се, какво отношение могат да имат лошите практики на ВСС, покровителстван от ДПС с някакви си процедури и избор на председател на ВКС? Абсолютно никакво!

Според Кънев, от ДПС се отчайвали като виждали, че това управление е доста стабилно и че то няма да е за броени месеци или за една година както пророкували. Явно той е забравил, че ДСБ не пророкуваха, а направо поставяха условие на ГЕРБ за едногодишен мандат на това правителство. Защо сега така се извъртяха от ДСБ на 180 градуса не е ясно, но 

неведоми са пътеките реформаторски

Това, че ежегодно бюджетът на държавата се ощетява от енергийната, дървената, зърнената, цигарената и още няколко мафии с минимум 3 млрд. левае основният проблем, който трябва да вълнува реформаторите. Бодряшките констатации на Кънев, колко по-стабилни сме от Гърция и БЮРМ и празните обещания за реформи в областта на правосъдието, образованието и здравеопазването, няма как да скрият факта, че геноцидът, на който е подложен народът ни, ще продължава докато тези мафии продължават да имат достъп до лостовете на властта. Босовете на тези групировки не са някакви зли духове, а хора от плът и кръв с имена, които знае цяла България. Работата на тези, които искат реформи и са получили властта да ги реализират, е да назовават проблемите и хората директно, а не иносказателно и селективно. Премълчаването на имена говори за зависимост от тези, срещу които претендираш, че се бориш, а селективното назоваване на имена - от друга страна означава, че за теб властта е средство не за реформи, а за предоговаряне.