100 земетресения годишно в Струмската сеизмична зона

Регистрираното днес в 11.58 часа в района на Сандански земетресение с магнитуд от 4.3 по скалата на Рихтер е в първата половина от категорията на слабите земетресения. Земетресенията с магнитуд от 3 до 4 се определят като много слаби земетресения, с магнитуд под 3 са микроземетресения, а земните трусове над 4 по Рихтер са слаби земетресения. Това коментира за БТА проф. Емил Ботев - ръководител на департамента "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Сеизмологът обясни къде точно е станало земетресението - може да се каже, че е под Кресненското дефиле, в западните поли на Пирин планина. Най-близкият град до земетресението е Сандански, но земният трус е в планината и е с дълбочина около десетина километра. Земетресението е района на малките села - Плоски и Вихрен в Пирин планина, но въздействието от него е било най-силно в Сандански, обясни проф. Ботев.

Той каза, че от такова слабо земетресение не може да се очаква да има сериозни поражения върху сградите или инфраструктурата, които да доведат до някаква опасност за живота на населението. 

Земетресението е в Струмската сеизмична зона и то веднага започна "да работи" с характерните за нея следтрусови поредици, като досега има повече от десет последващи микротруса, обясни проф. Емил Ботев.

Той отбеляза, че най-силният от тези земни трусове е с магнитуд от 3.2 по Рихтер. На въпрос дали Кресна е най-сеизмичният район в България, проф. Ботев отговори, че това е така, но отбеляза, че тази сеизмичност е съпътствана през последните десетилетия с най-висока микросеизмичност. 

Всяка година средно се регистрират към стотина земетресения в Струмската сеизмична зона - серии от основни земетресения и от последващи микротрусове. Най-силното от тези земетресения беше с магнитуд от 4.5 по Рихтер преди две-три години и от него нямаше никакви сериозни последици, припомни сеизмологът. 

Кресненското дефиле е най-сеизмичният район в България и в т.нар. континентална част на Югоизточна Европа, посочи проф. Ботев, но отбеляза, че в района на Северно и на Южно Егейско море - в цялата егейска зона, са ставали много по-силни земетресения, с по-голяма честота.