Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 година. Девет дни по-късно - на 15 октомври, престола заема неговият син  Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководчески дарби на баща си. Но още същата есен император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.

Тежка семейна карма тегне над Самуиловия род. На 14 юни 987 г. избухва свада между Самуил и брат му Арон, който водил преговори за мир с Василий II. Тя завършва с унищожаването на целия Аронов род с изключение на сина му Иван Владислав, за когото се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. 18 години по-късно за спасения живот Иван Владислав се отплаща с кръв.

Според Скилица новият цар Гаврил Радомир е убит по време на лов именно от братовчед си Иван Владислав (лятото на 1015 г.), който се провъзгласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир и обещание за подчинение.

Предполага се, че византийската дипломация участва в преврата. Иван Владислав отмъщава на рода на спасителя си. Най-големият син на Гаврил Радомир е измъчван и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 г., заедно с царица Мария, нейните 5 синове и 6 дъщери, както и войводите.