Днес се навършват 102 години от така наречения Петербургски протокол (Санктпетербургският протокол), сключен на 26 април 1913 г. (9 май по нов стил). Реално той е споразумение за решаване на спора между България и Румъния за Южна Добруджа по време на Първата балканска война.
Обезпокоено от българските успехи във войната и от голямото разширение на България в Тракия и Македония, румънското правителство на Титу Майореску настоява да получи териториални компенсации в замяна на своя неутралитет. Първоначално то претендира за земите на юг до линията Силистра – Балчик (общо 3 300 км2), а впоследствие иска преместване на границата до Тутракан – Балчик. Българо-румънските преговори в Лондон и в София през януари-февруари 1913 г. са безуспешни, тъй като правителството на Иван Евстратиев Гешов отказва да направи съществени отстъпки. Спорът между двете страни заплашва да прерасне в общоевропейски конфликт, тъй като Румъния е съюзник на Централните сили, а България – на Антантата. По тази причина страните от двата военно-политически блока посредничат за дипломатическо решение. Българската и румънската страна се съгласяват да приемат техния арбитраж. На 18 март под председателството на руския министър на външните работи Сергей Сазонов започва конференция на посланиците на „Великите сили“ (Русия, Франция, Великобритания, Италия, Австро-Унгария и Германия) в Петербург. На 26 април (9 май по нов стил) е подписан протоколът, с който България отстъпва на Румъния град Силистра и околностите в радиус от 3 км.
Петербургският протокол оставя неудовлетворени румънските претенции за сметка на България. Затова скоро след началото на Втората балканска война Румъния се намесва с военна сила в полза на бившите български съюзници Сърбия, Гърция и Черна гора и завладява Южна Добруджа.
Още от България
АСБ: Подкрепа за призива на Борисов, Костов и Денков - да спрем руското настъпление
"Днес националната сигурност трябва да стои над партийните различия. Необходимо е единство около ясната оценка на заплахата, решителната защита на националните интереси и пълноценното участие на България в общата отбрана на ЕС и НАТО."
Керемедчиев: Още няма единна система за противодействие на руските дронове
Това, с което започна производството на дроновете, бяха нападателни дронове. Тепърва - Украйна е пионер в тази дейност - започнаха да се разработват дронове за защита, т.е. такива, които прихващат дронове, заяви бившият зам.-министър на външните работи
Георгиев: Изваждането ни от сивия списък е голям успех за България, с който лично се гордея
"Успехът има много бащи, но истина е, че майката му е работа и професионализъм, какъвто всички изброени по-долу демонстрираха и им благодаря от сърце!"