Днес се навършват 111 години от рождението на един от най- самобитните български художници на XX век — Златю Бояджиев.

Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Национална художествена академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.), а после заедно с Васил Бараков и Давид Перец образуват легендарната група 'Бараците'.

Творчеството на Златю обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години майсторът на четката започва да рисува с лявата ръка. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.

Удостоен е със званието Народен художник, а днес творбите му са едно от най-скъпо продаваните. Сред най-известните му платна са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“, „Свинарка”. Голяма част от платната му са подредени в къща-музей в Пловдив.