Рождената дата на Методий се отнася към 815 г. Докато учи в Константинопол философия в престижната Магнаурска школа приема името Михаил. По-късно поема поста управител на административна област до Солун. От 870 до 885 г. Методий е архиепископ на Моравия. Знае се, че от 843 г. е бил управител на византийска област недалеч от Солун, населена със славяни, т.н. "Склавиний" или "Славиний". След това Методий се оттегля като монах в манастира Свети Полихрон в Мала Азия и се отдава на книжовни занимания.

Смята се, че именно в този манастир е съставена глаголицата - първата славянска азбука. Това Методий прави заедно с брат си Кирил, а делото си завършват в 855 г. По това време би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.

Черноризец Храбър в своя трактат „Сказание за буквите“ точно дава времето, когато е завършена азбуката в 6363 г. от "сътворението на света" (6363 - 5508 = 855 г. н.е.) когато българският престол е зает от княз Борис I, великоморавският - от княз Растица наричан и Ростислав, а панонският граф или княз е Коцел. Изследователя Куйо Куев изчислява, че ако се приложи не Цариградсия мондиал 5508, а Александрийския и вместо обичайната му стойност 5492, се приеме 5508 то събитието се е случило в 862-863 г. при изпращането на Моравската мисия. Неговата хипотеза, обаче не се приема еднозначно от всички историци. След написването на глаголицата Методий предприема няколко просветителски мисии, станали известни като Хазарска мисия, Аланска мисия, Първа Великоморавска мисия, Панонска мисия, Римска мисия, Втора Великоморавска мисия и Бохемска мисия.

В 884 г. според запазени извори Методий се отправя към Прага за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля ѝ Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни.

Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на книжовната школа, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.

Междувременно за нов папа е избран Стефан V (VI), който се противопоставя на дейността на Методий.

Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква. По нови изселдвания той е погребан тържествено в „стената зад олтара на Света Мария“, неизвестната главна църква на Велика Моравия. На церемонията се извършва славянска и гръцка литургия.

Методиий е канонизиран от християнската църква за светец и равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II обявява Методий и брат му Константин-Кирил Философ за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.