​129 години от Съединението – звездният миг за България

Днес България чества 129 от Съединените на Княжеството с Източна Румелия. В годините на комунизма тази паметна дата бе забравена. Години наред приемахме деня на Съединението като формален. Един звезден миг в българската история бе “погребан” под сянката на 9 септември -черен ден в българската история, когато със силата и терора на съветския щик се стига до преврат и съставяне на правителство на ОФ с доминираща роля на партизаните и комунистите. Обявен от комунистите за национален празник, той всъщност остави България за близо 5 десетилетия откъсната от цивилизования демократичен свят, превръщайки я в послушеник на тоталитарните режими в Москва.

Днес, когато върнахме значението на знаменателната дата 6 септември, българите трябва да се чувстваме горди. Защото Съединението ни спомня, че само 7 години след Берлинския конгрес, според който България бе разпокъсана на пет части, българите дръзват да нарушат волята на Великите сили и обявяват Съединението на Княжество България и Източна Румелия против Берлинския договор. Българският княз Александър поема политическата отговорност за Съединението, въпреки колебанията си заради реакциите на Великите сили и особено на Русия, която би изтълкувала това като удар срещу нея. Своята отговорност поемат и Петко Каравелов, като министър председател и Стефан Стамболов, в качеството си на председател на Народното събрание. И въпреки съществуващите колебания и противоречия между тези три главни фактора, и тримата държавници застават начело на Съединението. В това е силата на това паметно събитие – че народ и управляващи се обединяват в името на една обща кауза. Това е дело, с което ние, българите трябва да се гордеем.

В българската история и досега се водят дебати по въпроса, кой повече е допринесъл за Съединението – едно събитие, което без съмнение е голям успех за българския народ. Някои историци са пристрастни към Стефан Стамболов, други изтъкват особените заслуги на княз Александър Батенберг или пък отдават особено значение на Петко Каравелов. А за трети най-значим принос в този процес на обединение на Княжеството с Източна Румелия има Захари Стоянов. Той пренася революционния опит от преди Освобождението в новите исторически реалности, което за мене е много ценно. Като един от съратниците на Бенковски и участник в Априлското въстание, ръководител на БТРЦК, се осмелява да дръзне да организира бившите свои съратници и да им каже, че те могат да бъдат полезни за присъединяването на Източна Румелия към Княжество Българи. Нещо повече, именно Захари Стоянов предизвиква българските политици и заставя българските държавни институции, въпреки риска от намеса на Османската империя, да подкрепят единодушно този исторически акт.