На днешния ден през 1885 година започва паметната бикта при Сливница – едно от най-големите сражение по време на Сръбско-българска война. Мнозина определят това събитие като триумфа на българското оръжие. Ден, в който младата българска армия получава своето бойно кръщение. На 5 ноември войската на една държава, свободна само от седем години, постига блестяща победа над страна с половинвековна военна история. С тази победа българите успяват да защитят по категоричния начин Съединението и да покажат на Европа, че на политическата карта се е върнала една държава, готова на всичко да постигне националното си обединение.

Каквото и да напишем за това паметно събитие, думите ще бледнеят пред стихотворението на дядо Вазов  

                                                    “Новото гробище над Сливница”

                                                     Покойници, вий в други полк минахте,

                                                      де няма отпуск, ни зов за борба,

                                                      вий братски се прегърнахте, легнахте

                                                      и "Лека нощ" навеки си казахте -

                                                      до втората тръба.

                                                      Но що паднахте тук, деца бурливи?

                                                      За трон ли злат, за някой ли кумир?

                                                      Да беше то - остали бихте живи,

                                                      не бихте срещали тъй горделиви

                                                       куршума... Спете в мир.

                                                       Българио, за тебе те умряха,

                                                       една бе ти достойна зарад тях,

                                                       и те за теб достойни, майко, бяха

                                                       И твойто име само кат мълвяха,

                                                       умираха без страх.

                                                      Но кой ви знай, че спите в тез полета?

                                                      Над ваший гроб забвеньето цъфти.

                                                      Кои сте вий? Над сянката ви клета

                                                      не мисли никой днес освен поета

                                                      и майките свети.

                                                      Борци, венец ви свих от песен жива,

                                                      от звукове, що никой не сбира:

                                                      от дивий рев на битката гръмлива,

                                                      от екота на Витоша бурлива,

                                                      от вашето ура.

                                                      И тоз венец - той няма да завене,

                                                      и тая песен вечно ще гърми

                                                      из българските планини зелени,

                                                      и славата ще вечно пей и стене

                                                      над гробни ви хълми.

                                                      Почивайте под тез могили ледни:

                                                      не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

                                                      ни славний гръм на битките победни,

                                                      към вечността е маршът ви последни.

                                                      Юнаци, лека нощ!