На 10 февруари 1879 г. България възстановява държавността си, откривайки Учредителното народно събрание в Търново. В състава му влизат 229 депутати. Основната задача е изработване на конституция на Княжество България. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов.
Въпреки че териториите на България тогава са разпокъсани и е все още само княжество, в първия парламент участват представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия.
Малцинствата – турско, гръцко и еврейско са представени от общо 16 човека в събранието. Любопитен факт – тъй като избраните мюсюлмани са само 3, то императорският комисар назначава още 10 души от "най-благонадеждните". Според Берлинския мирен договор България трябва да има монархическа форма на управление и поради това въпросът за монархия или република не е бил предмет на особени дебати. Българските депутати приемат конституция, която превръща държавата в парламентарно-конституционна монархия.
136 години по-късно българският парламент е институция с нисък рейтинг в държавата, а девизът „Съединението прави силата” се превръща все повече в утопия, която българите не могат да постигнат.
Още от България
Руски самолет е навлязъл в България откъм Черно море
Източници от МВнР съобщиха, че полетът е съгласуван с всички отговорни институции и има издадено разрешение за оказване на помощ при пожари в Сърбия
Мирчев: Заплахата от Иран е целенасочена, Стоянов се доверява на служби, които проспаха нападението над Украйна
"Провокативните заявки пред западни медии на анонимни правителствени източници не са новост в хибридния арсенал на Техеран"
Преди властта да закрие Комисията по досиетата: Първи данни от проверка на участниците в обществените поръчки
Проверени са 133 лица, други 184 лица не подлежат на проверка, тъй като към юли 1991 г., когато официално е отменен Указът за Държавна сигурност, те не са били пълнолетни и не е можело да бъдат вербувани