На 10 февруари 1879 г. България възстановява държавността си, откривайки Учредителното народно събрание в Търново. В състава му влизат 229 депутати. Основната задача е изработване на конституция на Княжество България. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов.
Въпреки че териториите на България тогава са разпокъсани и е все още само княжество, в първия парламент участват представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия.
Малцинствата – турско, гръцко и еврейско са представени от общо 16 човека в събранието. Любопитен факт – тъй като избраните мюсюлмани са само 3, то императорският комисар назначава още 10 души от "най-благонадеждните". Според Берлинския мирен договор България трябва да има монархическа форма на управление и поради това въпросът за монархия или република не е бил предмет на особени дебати. Българските депутати приемат конституция, която превръща държавата в парламентарно-конституционна монархия.
136 години по-късно българският парламент е институция с нисък рейтинг в държавата, а девизът „Съединението прави силата” се превръща все повече в утопия, която българите не могат да постигнат.
Още от България
Кънев: Властта намира решение на проблемите, настройвайки гражданите един срещу друг
Лидерът на ДСБ коментира, че политиката на премиера и на президента на снишаване и мълчание по отношение на заплахата, която руската агресия представлява за цяла Източна Европа, не вършат работа
Цените на едро на основни храни продължават да растат
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), отразяващ движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 0,82 на сто до 2,343 пункта спрямо 2,324 пункта седмица по-рано
Отворено писмо до Тръмп: Трайният мир не може да бъде купен за сметка на сигурността на жертвите
Американското лидерство е най-резултатно, когато укрепва съюзническото единство, защитава международното право и гарантира, че дипломацията не възнаграждава продължаващата агресия.