На 10 февруари 1879 г. България възстановява държавността си, откривайки Учредителното народно събрание в Търново. В състава му влизат 229 депутати. Основната задача е изработване на конституция на Княжество България. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов.

Въпреки че териториите на България тогава са разпокъсани и е все още само княжество, в първия парламент участват представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия.

Малцинствата – турско, гръцко и еврейско са представени от общо 16 човека в събранието. Любопитен факт – тъй като избраните мюсюлмани са само 3, то императорският комисар назначава още 10 души от "най-благонадеждните". Според Берлинския мирен договор България трябва да има монархическа форма на управление и поради това въпросът за монархия или република не е бил предмет на особени дебати. Българските депутати приемат конституция, която превръща държавата в парламентарно-конституционна монархия.

136 години по-късно българският парламент е институция с нисък рейтинг в държавата, а девизът „Съединението прави силата” се превръща все повече в утопия, която българите не могат да постигнат.