Днес се навършват 14 години от смъртта на Антон Горчев – актьорът, който щеше да остане завинаги в паметта на българите, дори и ако беше изиграл една-единствена роля – тази на Караиван от „Козият рог” на големия Методи Андонов.

Детската мечта на роденият в София Антон е да стане летец, но тя не се осъществява заради прекарана туберколоза.

За театъра го открива легендарния Константин Кисимов. Във ВИТИЗ не го приемат от първия път заради „несъответствие между фигура и глас”. Но Антон се подготвя упорито и от втория опит вече е вътре – в класа на Методи Андонов и Стефан Сърчаджиев.

Във ВИТИЗ попада в компанията на Йордан Матев. Заедно обикалят кръчмите, но не пропускат и представленията.

След като завършва академията през 1963 постъпва на работа първо в трупата на Варненския театър, а през 1965 в Пловдивския театър. Там се запознава с бъдещата си съпруга – актрисата Соня Маркова, с която заедно се връщат в София през 1971. Започва работа като щатен киноактьор в Киноцентър, Бояна.

Междувременно гастролира по сцените на софийските театри със запомнящи се роли: Чацки в „От ума си тегли” на Грибоедов, Петручио в „Укротяване на опърничавата”, Бернардо в „Уестсайдска история” на Бърнстейн, Меки Ножа в „Опера за три гроша” от Брехт... А през 1973 постъпва в трупата на Драматичен театър „София” и звезда в едно от най-играните представления „Човекоядката” от Иван Радоев.

През този период става един от най-търсените типажи в киното. Няколко поколения зрители ще го запомнят предимно като киноактьор, изиграл впечатляващи роли в ”Козият рог” (1972), „Татул” (1972), „Иван Кондарев” (1975), „Сватбите на Йоан Асен” (1975), „Осмият”, „Голямата скука” (1973), „Буна” (1975), „Язовецът" (1981), „Бяла магия” (1988), „Горе на черешата” (1982)

През последните десетина години от живота си човекът, изпълнил ролята на баща, готов да пожертва щастието на дъщеря си, за да отмъсти, е почти забравен от театъра и киното.

Звездата от „Козият рог” и „Иван Кондарев” издъхва на 19 юни,2000 година.

„Той не можеше да вирее в жестокия днешен свят и вероятно е мислел за края като за спасение”, разкриват тайната на големия Антон Горчев близки негови колеги и приятели.