Приел монашеството в Хилендарския манастир, учил в най-реномираните училища в Османската империя, той се превръща в светилник на своя народ и стожер на българщината. Като пръв екзарх развива активна дейност за изграждането на Екзархията и воюва срещу униатската пропаганда. Неуморен в своята просветителска мисия, той хвърля огромна енергия за културно-просветното издигане на българския народ. А след Априлското въстание прави всичко възможно чуждите дипломати в Цариград и цялата световна общност да узнаят за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.
Недолюбван от Високата порта пламенният Антин е освободен от поста екзарх през април 1877 и изпратен на заточение в Анкара. След обявената обща амнистия през март 1878 Антим e освободен и ръкоположен за Видинската митрополия. След завръщането си в България става председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885, когато сърбите обсаждат Видинската крепост, видни граждани молят Антим да потърси убежище в румънския град Калафат, митрополитът гневен възкликва:
Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска.
Още от България
Противоминната военноморска група в Черно море унищожи дрон край Ахтопол
Водолазният екип на кораба го опознава като дрейфащ безпилотен летателен апарат със счупено крило
МВнР се оправдава пред Иран: България не предприема враждебни действия
По съществуващия дипломатически канал бяха представени позициите на Техеранн по този чувствителен въпрос
Иран: България да не се превръща в съучастник на агресори
Според Багаей всяка дейност, която улеснява американски атаки срещу Иран, би представлявала съучастие в това, което той определи като „агресия и военни престъпления“.