На днешния ден, преди 17 години угасва пламъчето на поета Александър Геров. Българската критика го нарича "оголено сетиво..., открито за цялата вселена". 

Роден в София през 1919, Александър Геров завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944, за което е арестуван.

Своя усет към словото открива като съвсем малък, когато за първи път публикува проза в един сливенски вестник. Едва 11- годишен започва да сътрудничи на детски и ученически издания. Автор е на много произведения за деца. Пише и любовни стихотворения, които посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта й.

Поезията, която създава Александър Геров, е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Както казват познавачите на му “нямаме друг поет с подобна неерудитска философска дълбочина, с подобно небългарско усещане за смъртта, с подобно необичайно докосване до и отвъд битието едновременно във всекидневните и във вселенските му измерения. “

Публична тайна е и това, че Алесандър Геров е един от българските поети, смятани за луди. Повод за подобни внушения е прословутата случка, когато един ден излязъл от къщи чисто гол и се качил в колата си. След зрелищно преследване по софийските улици, успели да го заловят. Поетът бил транспортиран до лудницата на 4 – ти километър, където прекарал известно време. Това предизвикало истински смут сред културните среди у нас. Освен това самият Геров признава в интервюта, че е правил няколко опита за самоубийство, което също е било твърде притеснително за близките му и хората от неговото обкръжение. Но в тази своя "лудост" поетът до края на живота изповядва своето верую - "към Космоса голям моят дух се носи".

ИЗПОВЕД

Аз вече навикнах да се маскирам без маска

и когато ми се плаче, мога даже да се усмихвам.

Аз се научих да бъда подлец и измамник

и по улиците да минавам кротко и тихо.

Мойте приятели сега са все пропаднали хора -

пият вино и пушат, и живеят с краката нагоре.

Мойта приятелка е мършава проститутка

с ужасен смях и змийски студена кожа.

А аз бях някога симпатично малко момче.

Не вярвате ли? Ще ви покажа снимки.

Едно малко момче с любопитни очи

и с червена фуражка върху косите си.

Но за всичко сега нима аз съм виновен?

Аз съм още добър, а живота е хубав и силен.

Здравей,, живот! Някоя засада нова?

Покажи си всички оръжия. Аз ще се бия!

Ето мойте гърди, пронижи ги, смажи ме!

Удари ми юмрук, събори ме в калта, подигравай ме!

Аз не съм защитен от линия Мажино.

Нямам повече сили от свойта съдба да се браня.

Мой живот, ти, зъл вълк, ти, снежнобял гълъб,

обичам те тъй хищно, като паразит.

Обичам те, живот, и да умра не бих могъл

под плачущите есенни звезди.