Повече от 60 смелчаци се хвърлиха в ледените води на езерото „Дружба" в София с надеждата да хванат йордановския кръст. Най-възрастният участник в традиционния български обичай е роден в драматичната 1941 година.

Знеполският епископ Йоан отслужи тържествения йордановски водосвет, който бе уважен от столичният градоначалник Йорданка Фандъкова, която доведе и внучето си. При засилена охрана и заграждения мина йордановския обичай.

По първоначален списък 51 души трябваше да скочат в езерото, но днес се явиха още кандидати и броят им надхвърли 60. Те не се уплашиха от студеното време, още повече, че минаха през задължителния медицински преглед, който се извърши на място. С традиционно българско червено вино, публика и смелчаци се подгряваха.

Въпреки студа, късметлията Братан бе запазил чувството си за хумор и се пошегува, че това е първият му и последен път, в който се хвърля за йордановския кръст. Едва вчера той и негов приятел са решили да се включат в обичая по случай Йордановден. 

Освен традиционната парична награда, Братан получи много поздрави от случайни минувачи и питка, с която да се подсили след екстремното преживяване.

„Нищо не усещаш. След като скочиш във водата цялото ти тяло е изтръпнало", сподели пред медиите първите си впечатления Братан. „Нищо не виждаш, защото всички са около теб", обясни той. Но според него, когато всичко приключи, усещането е супер.

Улавянето на кръста според 24-годишния студент ще му донесе най-вече здраве и късмет, и успехи. Той призна, че преди години се е занимавал с плуване, но от известни време е изоставил хобито си.

Младежът е категоричен, че ваденето на кръста от ледените води е хубава българска традиция и всеки, който има желание, е добре да се включи в нея.

Братан се пошегува, че е бил примамен да скочи в студените води не толкова за здраве, отколкото заради паричната награда. 

„Всъщност за кефа го направихме, за изживяването", призна младежът.

Преди хвърлянето на кръста полуголите смелчаци на няколко пъти призовавах Знеполският епископ Йоан да претупа тържествената молитва с викове „Хайде, попе". Те едва го дочакаха, но след това всички целунаха ръката на отеца.