На днешния ден преди 30 години ЦК на БКП отчита, че преименуването на турците в България е приключило, с което започва т.нар."Възродителен процес". С него се отваря една от най-срамните страници в историята на социалистическа България.

Понятието „възродителен процес“ е наложено от партийната върхушка в БКП и за пръв път се използва на среща на Политбюро на ЦК на БКП на 18 януари 1985 г. като общо название на една асимилационна политика, започнала още през 70-те години на миналия век. В него е залегнала официалната доктрина, че всички български турци са насилствено ислямизирани по време на Османската империя и „във вените им тече българска кръв“. По своята същност той е свързан с насилствената смяна на имената на българските турци и българомохамедани, и ограничаването на техните изконни човешки права – да говорят на майчиния си език, да изповядват мохамеданската религия и спазват традиционните празници и обичаи.

По време на т.нар. "Възродителен процес" насилствено са сменени имената на 850 000 мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души (13-15 000 в 24 декември 1984 г. -19 януари 1985 г. и 25-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 29 души (от които 8 жертви на терористични актове и трима терористи) - 1 жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително 1 бебе) в периода 24 декември 1984 г. - 19 януари 1985 г., 7 (4 жени и 3 деца) при атентата на гара Буново, трима са разстреляни като терористи през 1988 г., 9 протестиращи и 1 войник загиват в периода 19-27 май 1989 г.

„Майските събития“ от 19 до 27 май 1989 г. и “голямата екскурзия” през 1989 година, когато стотици български турци са прогонени от комунистическия режим в България, слагат многоточието на един процес, който бе осъден "като форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим на Тодор Живков". За огромно съжаление, обаче,  в продължение на повече от 20 години българската правосъдна система не съумя да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани.