4 наши резервата с номинации за ЮНЕСКО

Националният комитет по Програмата "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО одобри номинациите за обявяване на биосферните резервати "Централен Балкан", "Червената стена", "Узунбуджак" и "Сребърна" и ги внесе в Секретариата на програмата. Това съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В световната организация е представена и пътна карта, очертаваща рамката за развитие на мрежата от биосферни резервати у нас.

От МОСВ информират, че са подкрепили процеса по избор и номиниране на биосферни резервати чрез проект, финансиран от Предприятие за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) и изпълнен от Българска фондация "Биоразнообразие". Проектът целеше да подпомогне процеса на ревизия на биосферните резервати от "стара" генерация. При реализирането му бяха проучени възможностите за създаване на съвременни биосферни резервати в осем региона на България. По проекта се предвиждаше изготвянето на номинационни формуляри за районите, в които инициативата се приема от местните общности.

Номинирането на четирите биосферни резервати бе подкрепено с решения на съответните общински съвети, където се намират те. Документите са подписани от кметовете, от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева, от директора на Изпълнителната агенция по горите и от председателя на Националния комитет по Програмата.

България се включва в Програмата "Човекът и биосферата" (МАВ) през 1977 г. със 17 строги резервата, с което се превръща в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа. Със Севилската стратегия от 1995 г. ЮНЕСКО прие нова концепция за биосферните резервати, съгласно която едновременно със защитата на природата резерватите следва да създадат условия за устойчиво развитие на местните общности и региони.

Ефективното управление и функционирането на биосферните резервати предполага участие на всички заинтересовани страни, за да се постигне устойчив баланс между опазването на биоразнообразието, икономическото развитие и съхраняването на културното наследство, и справедливата подялба на ползите от управлението на територията.