На 2 фувруари 1976 година умира един от най-самобитните български художници - Златю Бояджиев
“Едно гигантско за нашите мащаби творчество, споило в себе си и брьогеловското прозрение, и космическото внушение на Ван Гог, с овчата миризма на брезовските баири, извезано върху шаяка на каракачанските кервани и нестинарските хора, многовековния опит на европейското изобразително изкуство с родната традиция. Това стори Златю Бояджиев за този пусти български народ, дето все се приобщава при някоя цивилизация и все държи за своето.”
Тези думи принадлежат на художника Иван Киров, изречени по повод 100-годишнината от рождението на един от най-автентичните български художници.
Роден на 22 октомври през 1903 година в с.Брезово, Пловдивско, Златю завършва Художествена академия в София през 1932 г., в класа на Ц. Тодоров. Рисува портрети, композиции из селския бит и пейзажи предимно от Пловдив и околностите му.
За Златю Бояджиев казват, че това е един от най-оригиналните български художници със силно изявена индивидуалност. По живописна трактовка, колорит и емоционално съдържание неговото творчество се дели на два периода - до парализата му и след нея, когато е принуден да рисува с лявата ръка.
През втория период той се очертава като художник с още по-самобитен и експресивен живописен език. Картините Дете, Нощна паша, Стадо говеда, Бачково, изложени в различни зали, са едни от най-характерните и ценни произведения на автора.
Днес картини на Златю Бояджиев се съхраняват във фондовете на Националната художествена галерия, галерии в страната и Европа и частни колекции. Най-голямата колекция на негови творби се намира в любимия му град Пловдив.
Още от България
„Видяхте ли подписа?“: Радев отрече България да е поемала нови ангажименти в Киев
Той подчерта, че присъствието на Петрова в Украйна е било свързано с продължаването на двустранния диалог между София и Киев
Христо Панчугов: Нека Радев да накара Путин да преговаря за мир
Крайно време е да се спре с мантрата – трябва да се сложи край на войната, нека да видим дали това е общественият консенсус
Четири години по-късно: Вторият протокол с България остава препъникамък за евроинтеграцията на Скопие
Докладчикът в ЕП за Северна Македония Томас Вайц внесе поправка към последния доклад за напредъка на страната, в която призова „правната служба на Съвета (Европейския съвет) спешно да изясни всички неясноти относно правния статут на втория двустранен протокол към Договора за добросъседство и приятелство