Иван Сотиров

КОЙ, господа депутати и господа управляващи, е собственик на ТВ 7 и на другите български медии? Нали щяхте да обявите собствениците? Защо мълчите, защо ги покривате? Може би защото са ви обещали добро поведение? ТВ 7 ли е единствената медия, която дължи пари на КТБ? Защо ТВ 7 се вади пред скоби? Може би защото е единствената медия, от тези които бяха в кръга Пеевски, но която се контролираше лично от Цветан Василев?

КОЙ взе политическото решение да се осигури масирано присъствие на полицията, за да бъде осигурено изземването на имуществото на телевизията? Това ли е поредното реформаторско действие в стил проба - грешка. Пробваме да закрием медия - не става; ще пробваме по друг начин! Нали уж тези действия срещу медията бяха в следствие на законосъобразните действия на независимата съдебна власт? Как так, след като премиерът се намеси като Deus ex machine /бог от машината/в поредната древногръцка трагедия, целият заплетен драматичен сюжет се подреди? Значи можело правосъдието да се развие и по друг начин? Или както казва Иванчо в онзи анекдот : „Другарко, 2+2 е равно на 4, но може и 3 както партията реши!“ Може би нещо пак не сме разбралии за пореден път ще трябва да приемем абсурдните версии, че това е самодейно изпълнение на някой началник от СДВР? Докога журналистите и полицаите ще трябва да плащат цената на политическото безумие и цинизъм на недосегаемата партийна каста? Журналистите ли са виновни за това, че управляващите винаги са се договаряли със собствениците на медии? Търсенето на собствеността на медиите, като всичко в бедното ни Отечество, се превърна в театър на абсурда - В очакване на Годо. Само питаме, и аз питам,

КОЙ, КОГА, КЪДЕ, КАК, КОГО…… 

Отговорът е един Годо!

КОЙ е виновен, господа партийни босове, че и медиите са феодализирани като цялата ни държава от близките до вас групировки? КОЙ превърна журналистите като всички нас в крепостни селяни? Защо всички партийни босове заедно мразят Василев, така както преди всички заедно го обичаха? Такава ли е заедността ви, господа партийни босове, със собствениците на медии, които още не са в Сърбия?

Знам, че пак няма да отговорите и пак ще разсеете публиката с някоя друга щуротия. Ще изкарате някоя дрънкалка и разплаканият народ ще почне пак да се радва като малко дете. Така ни третирате, защото така си и заслужаваме. Въпросите ми са по-скоро към тез, които ви избират, защото гледах коментарите им в социалните мрежи и се отчаях. Отчаях се, защото видях как много мои приятели, интелигентни, почтени и независими хора, са се превърнали поради отчаянието и емоционалното си пристрастие в част от лесно управляемите партийни агитки. Някои от тях дори злорадстват за това, което се случва с журналистите от ТВ7, защото еди кой си бил собственик и защото еди кога си тази медия е изпълнявала мръсни политически поръчки. По тази логик, трябва да се радваме ако някой ден бъдат закрити всички български медии. Добре че сме член на ЕС, защото виждам, че в страната ни като следствие на справедливото отвращение от реформираният комунизъм, който ни се пробутва за демократичен модел на управление, има такава нагласа. Както казва народът покрай наш Илия намразихме и свети Илия.

Омерзително е посттоталитарното мислене,

което възпроизвежда най-лошите болшевишки модели. Всяко аморално действие се обяснява като революционен компромис. Затова в нашето отечество може да се види всичко – цар-премиер, правителства на комунисти и монархисти, възродители и възродени, русофили и русофоби, натовци и антинатовци, ксенофоби и либерали. Днес може да видим хора, които до вчера се наричаха – фашисти, комунисти, мутри, мафиоти, национални предатели, руски агенти, западни агенти, заедно в най-различни конфигурации. Партии, които до вчера искаха да се забраняват днес се коалират. Политици, които искаха един друг да се вкарват в затвора днес са рамо до рамо в общи правителства. И забележете, всичко това е в името на България, на националното съгласие, на националният интерес, на стабилността. Така едно време комунистическият режим извърши всичките си престъпления в името на народа. Другият разпространен болшевишки модел на мислене е - щом този олигарх е с нас, щом неговите медии и пари работят за нас, значи той вече е прогресивен; щом дадена медия и журналист подкрепят нашата партия, те са демократични и патриотични; щом медията и журналистът се обърнат срещу нас, те веднага стават зависими от задкулисни мафиотски и антибългарски влияния. Винаги ме е ужасявало това мислене, при което сменяме представата си за един журналист, когато преминава от една медия в друга, съобразно това дали медията работи за нашия отбор. Взехме да гледаме на журналистите като на партийни избраници. А отношението към партийните избраници е следното - щом напусне партията ни и отиде в друга, е предател, но щом някой предаде привържениците на другата партия и дойде при нас, той е достоен. Дори се стигна до там, че в годините на прехода се нарои една плеяда от политици, които по няколко пъти стават от достойни - предатели и обратно. 

Порочният модел на комунистическото мислене

избуява много бързо и много лесно на нашата нива и това е така, защото ние започнахме да садим нежните семена на демокрацията преди да сме оплевили нивата от комунистическите бурени. Днес те са задушили всичко. Плодове не дават, но изсмукват и последните сокове на земята ни. Време е за плевене, защото иначе това което сеем се превръща в тор за плевелите!