Хуманитарен статут получават хората, които бягат от война, а такива са почти всички от Сирия, посочи Панов. За разлика от тях нелегалните имигранти нямат бежанска история, това са най-често хора, които бягат от бедност, уточни той.

Ако чужденците получат статут - хуманитарен или бежански, напускат центровете и си търсят квартира и работа, като преди това получават българска лична карта на бежанец. Ако им бъде отказан статут, следва да се върнат в страната, от която бягат.

За разлика от сирийците, голяма част от които получават някакъв статут, то една част от гражданите на Ирак и Афганистан например, не получават никакъв. Досега нито един алжирец у нас не е получил статут, посочи специалистът.

Само през октомври българската граница са преминали 3600 бежанци, след което достъпът е драстично ограничен. С изпращането на допълнителен личен състав от полицаи приемът е ограничен до 10-15 човека на ден. До 21 ноември броят на потърсилите убежище у нас е 8500, от които в центровете към ДАБ са настанени около 4000 души. Толкова е и капацитетът на центровете, макар към момента в тях да са настанени около 4150 души. Други 4300 човека, потърсили закрила у нас, живеят на собствен адрес, съобщи Владимир Панов.

Панов развенча две твърдения, тиражирани в медиите - защо Турция не прибере сирийските бежанци и защо Европа не сподели тежестта покрай бежанската криза у нас. Турция има морална отговорност, но не и законова да приема и интегрира сирийските бежанци. Тя не е длъжна да ги приема, защото не е член на ЕС. Макар да е подписала Конвенцията за бежанците, Турция няма ангажимент към протокола, който урежда приемането на бежанци извън Европа. Докато България, Гърция и Кипър, както и всички страни-членки на ЕС, сме подписали Конвенцията и протокола и се явяваме най-естествения път за бежанците, обясни Панов. По отношение на втория мит - според т.нар. Дъблински регламент, отговорност за бежанеца има първата държава, в която той влезе, допълни специалистът.