На 24 септември 1918 г. избухва Войнишкото (Владайското) въстание - първият стихиен въоръжен опит за насилствено премахване на монархическия институт в България и замяната му с републиканско управление.

В резултат на създадената от Първата световна война (1914-1918) революционна криза и под влияние на събитията в Русия през есента на 1917, дезорганизирани и дезертирали части от българската армия, отстъпващи към София, организират бунт след поражението при Добро поле през септември 1918. Завладяни от омерзение и недоволство, на 24-25 септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната.

Още на 24 септември един въстанически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за Радомир се събират около 4000-5000 въстаници. Напрежението в страната ескалира и цар Фердинанд и правителството започват да търсят изход от създаденото положение.

На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, те заминават за Радомир, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства, като се използва тяхната популярност сред войниците. Целта е да се спре отстъплението им и да се стабилизира фронтът. Райко Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебания променя своята линия на поведение и Александър Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин председател въстаниците провъзгласяват Александър Стамболийски, а за главнокомандващ - Райко Даскалов. 

Животът на тази република обаче е твърде кратък. През следващата седмица въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.

По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Към 25 септември то разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с общо 6 оръдия и един и половина конни ескадрона, повечето от тях юнкери от Военното училище, както и подкрепление отвън.

На 26 септември генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака, както и отделни придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени. На 28 септември събитията придобиват драматичен характер – пристигналият влак с отстъпващи войници е атакуван от артилерийските батареи. Голям е броят на убитите и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.

На следващия ден Райко Даскалов иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На 29 септември, след изтичане на дадения срок, въстаниците в три колони настъпват към столицата. Привечер настъплението е спряно и това дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по-добре. Рано на 30 септември те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо.

На 2 октомври Радомир е превзет, а Войнишкото въстание – окончателно потушено.

Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части - 30 убити и 98 ранени.