АБВ иска закон за гражданския фалит

Незабавно трябва да се приеме закон за гражданския фалит, за да се прекрати състоянието на свръхзадълженост на длъжниците физически лица. По този начин ще се освободи и целият граждански оборот, ще се регулират отношенията между кредиторите и вечните длъжници. Едно от най-важните законови положения трябва да е предвидената забрана за кредиторите да притесняват длъжника. Да искат изпълнение или изменение на правоотношенията. Това заяви в ефира на радио „Гама“ зам.-председателят на ПП АБВ и председател на Правния съвет на партията Марин Киров, съобщиха от пресцентъра на партията.

Той посочи, че АБВ е разработила и внесла проект, касаещ казуса още през 2015 г. „В следващия парламент ще инициираме широк експертен дебат, ще търсим подкрепа от всички парламентарни групи и неправителствения сектор, за да внесем отново проекта и той да бъде приет своевременно“.

Юристът разясни причините, които определят необходимостта от закон за граждански фалит. „Длъжниците физически лица и дребните търговци са в бедствено положение, притиснати от банки, частни съдебни изпълнители и монополи. Положението сега е такова, че длъжникът физическо лице, за разлика от търговските дружества, дори след осребряване на цялото му имущество, не се освобождава от непогасените задължения. Тези задължения продължават да растат, като няма реална възможност кредиторите да бъдат удовлетворени в бъдеще. Така значителен брой хора изпадат в бедствено положение като "вечни длъжници". Общественият интерес изисква на тях да им се даде възможност отново да се ангажират в общественополезна дейност“, посочи той.

Според Киров предложеният законопроект предвижда свръх задължените граждани да се освободят от дълговете си при определените условия, без да се ощетяват кредиторите. За целта длъжникът трябва да обяви пред съда, че е свръхзадължен и да декларира цялото си имущество и доходи, като по този начин ги предоставя на разположение на кредиторите за удовлетворяване на вземанията им.

По думите му предпоставките за допускане на защитата са: съотношението между активите и пасивите на длъжника безспорно да показва, че с осребряване на имуществото и с разумно очакваните доходи за следващите три години, е невъзможно да бъдат погасени задълженията; длъжникът да е добросъвестен - да не е изпаднал в свръхзадълженост в резултат на извършено от него умишлено престъпление, преднамерено, като е поел задължение без намерение да го изпълни или за да увреди кредитор, или е станал свръхзадължен поради разсипничество. След изтичането на 3 години от обявяването на молбата всички необезпечени задължения на длъжника се погасяват.

„Основен принцип на законопроекта е правата на кредиторите в рамките на завареното имущество и доходи и новопридобитите в тригодишния период, да не бъдат засегнати от допускането на защита. Единственото засягане на правата на кредиторите е предвиждането на закона, да спре начисляването на лихви и неустойки върху всички задължения, освен за обезпечените с ипотека или залог“, посочи още Киров.

В законопроекта е предвидено, че в 10-годишен период от обявяването на молбата, длъжникът е ограничен в правата си. Той не може да бъде учредител на търговски дружества, управител, член на съвета на директорите, на управителен и надзорен съвет, както и на управителни и надзорни органи на кооперации или организации с нестопанска цел. Тези ограничения отпадат, ако длъжникът изплати задълженията си, макар и погасени.“Самият срок от 10 години е предложение, което може да бъде дискутирано“, обясни зам.-председателят на АБВ.

В заключение Киров посочи, че за АБВ реформата в сектора на съдебното изпълнение и адвокатурата е неразделна част от продължаването на реформата в правосъдието. „Ще се борим за пълна ревизия на съдебното изпълнение, намаляване на цената му, за пълно отпадане на такса юрисконсулт и за реформа в правосъдието не само на ниво съд и прокуратура, а в адвокатурата, нотариата и съдебното изпълнение“, добави той.