На 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст издъхва Елин Пелин. 66 години по-късно можем само с печал да констатираме, че познавачът на българската душевност ни е завещал най-тежкото и горчиво проклятие: „Ако и нашата страна роди някога гений, то той ще бъде само геният на завистта”. Думите му като прокоба ни дебнат и до днес, а завистта настина изчерпва националната ни енергия.

Произведенията на Елин Пелин са популярни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика. Най-впечатляващи и днес са повестите "Гераците" и "Земя", разказите "Напаст божия", "Ветрената мелница", "Андрешко", "Кал", сборникът с хуморески в стихове и проза "Пижо и Пендо", сборникът с разкази "Под манастирската лоза" и др. Творчеството на Елин Пелин се е превърнало в част от съвременната българска идентичност.

Да си спомним 10-те най-впечатляващи цитата от творчеството на автора:

1. "То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата - гнила."

От “Спасова могила"

2. "Ако го нямаше злото, никой нямаше да знае що е добро."

От "Пророк“

3. "Живеем като червеите в дървото, всеки гризе и си прави път според силите си."

От "Пророк“

4. "Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя."

От "Гераците“

5. "Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце."

От "Гераците"

6. "Тогава аз пристъпих треперещ, примрял от срам и сложих в скута й като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката й. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик."

От "Ангелинка"

7. “Тръгнал дядо за Златица,

изгубил си ръкавица.

Там играла на поляна

малка мишчица Гризана,

ръкавичката видяла

и на топличко се свряла."

От "Дядовата ръкавичка"

8. "Ей, хора, тая беда за вас е малко! Чумата, чумата ви се пада! Потънахте в грехове до шия, продадохте душите си на дявола, забравихте пост и пречест, пропихте се и разгневихте бога … Сега сърбайте каквото сте дробили! Думах ви да подновим параклиса под село - не искате! Теглете сега!"

От "Напаст божия"

9. "Всичко, всичко тъне в кал - и души, и сърца, и умове, и хора, и говеда, и всичко… Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. Нито криле има, нито простор има… А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно… Волно, широко и пълно! Каква смисъл съдържат тия думи?"

От "Кал"

10. "Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали - напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време - само за оране."

От "На браздата"