Леви интелектуалци агитират за обединени на политическите субекти в ляво и издигането на общ кандидат за президент. В открито писмо "До всички, които обичат България и ценят живота" проф. Иво Кременски, проф. Огнян Сапарев, проф. Симеон Хаджикосев, Георги Готев, Ласка Минчева, Юлия Пискулийска и др. апелират за да бъде излъчена силна кандидатура, която да обедини всички, искащи алтернатива на досегашното управление в страната. 

„Не е без значение кой ще представлява страната ни пред света, кой ще има подготовката, опита, дързостта да защити името й. Лидерите на партиите вляво трябва да предложат на избирателите политическо обединение за тези избори и силна кандидатура, която да бъде убедителна за всички, искащи алтернатива на еднопартийния хегемон“, пишат те в писмото.

Издигането на общ кандидат от левите формации било наложително на фона на несигурната международна обстановка и засилващото се напрежение на Балканите.

Лидерите на левите партии не трябвало да се затварят в партийни „съображения“, а да носят отговорност към съдбата на България.

„Прекалената концентрация на власт в една партия, натоварването с всички важни решения само на един човек, не са добри за страната. Необходим е политически баланс. Институциите трябва да бъдат независими не за да воюват една с друга, а за да отразяват многообразието на мнения в обществото и да търсят съгласие“, пишат още интелектуалците.

Ето пълния текст на писмото, както и имената на всички, които са се подписали под него:

До всички, които обичат България и ценят живота:

О Т К Р И Т О П И С М О

Във време, когато човешкият живот означава все по-малко, когато сигурността и спокойствието на човечеството са застрашени, когато то губи ценности, трупани с хилядолетия, когато пламват нови и нови огнища на терор и отмъщение, защо мълчим? Защо хората, които страдаме за България, заявяваме родолюбие и хуманизъм само понякога – и все по-рядко? Защо все така оставяме партийните страсти, корупцията, беднотията да разяждат т.нар. наше демократично общество? Свидетели сме на постоянно разединяване, а не обединяване, щом заговорим за цели, които трябва да променят битието на българина.

Ние, които подписваме това писмо, не можем да мълчим. Подписите ни са обединени под призива към повече мъдрост, необходима най-вече днес, за да се загърбят личните страсти и конфликти, ограниченото мислене, стигащо до някакъв партиен периметър и не позволяващо да се видят истинските проблеми на страната ни.

Предстоят избори за държавен глава на Република България. Тези избори са от изключителна важност. Регионът около нас ври и кипи и напрежението се засилва застрашително, лавинообразно. На България предстоят трудни времена на външна нестабилност и несигурност. Днес повече от всякога ни е необходимо върховен приоритет да бъдат максималната консолидация, баланс и умереност, ясно дефиниране на националните интереси. Предстоящият избор за президент у нас ще бъде тест за националната отговорност на партиите да издигнат подходящи кандидати. Българският народ трябва да има възможност да избира между достойни, уважавани и компетентни личности, способни да се справят със задълженията на държавен глава в един труден период за страната ни. Предизборната кампания вече е фатално закъсняла и неяснотата с кандидатурите не позволява да се разгърне обществена дискусия за качествата и приоритетите на държавния глава.

В тази ситуация повече от всякога трябва да се чуе разумът– затова призоваваме лидерите на левите партии да не се затварят в партийни „съображения”, да мислят в една посока и да пристъпят напред с отговорност към съдбата на България.

Прекалената концентрация на власт в една партия, натоварването с всички важни решения само на един човек, не са добри за страната. Необходим е политически баланс. Институциите трябва да бъдат независими не за да воюват една с друга, а за да отразяват многообразието на мнения в обществото и да търсят съгласие.

Не е без значение кой ще представлява страната ни пред света, кой ще има подготовката, опита, дързостта да защити името й. Българският президент трябва да има самочувствие сред световните лидери.

Лидерите на партиите вляво трябва да предложат на избирателите политическо обединение за тези избори и силна кандидатура, която да бъде убедителна за всички, искащи алтернатива на еднопартийния хегемон. Решението трябва да бъде изцяло подчинено на целта – успех на изборите.

Не искаме за пореден път чрез тези избори да бъдат решавани вътрешнопартийни или междупартийни проблеми и амбиции. Това е губеща тактика. Искаме да видим отговорни и смели лидери, които изключват себе си като възможна кандидатура, поемат рискове и вземат най-правилните решения. Нека не робуваме на предварителни условия и на вътрешно партийни процедури. Изборът на кандидатпрезидентска двойка е предизвикателство за всяка съвест. Не е достатъчен подемът на партийните членове , а и на широки кръгове избиратели, които не са партийно обвързани и които ще видят в кандидата своята човешка представа за държавен глава.

Идеята за това писмо ни обедини не днес – реакцията ни бе предизвикана още в момента, когато в общественото пространство се появиха предизборни несъгласия и разнородни сблъсъци в кръга на левите сили. Днес то е призив към всеки, който милее за България.

Непрекъснато цитираме Левски, но при тази толкова сложна ситуация за страната ни ви призоваваме – поставете България над всичко, както той я бе поставил.

Проф. Иво Кременски, проф. Димитър Страхилов,

проф. Симеон Хаджикосев, проф. Милко Сираков, Трифон Митев,

Димитър Костов, Костадин Златков, проф. Огнян Сапарев,

Юлия Пискулийска, Ласка Минчева, доц. Благовест Георгиев,

Недялка Филипова, доц. Злати Златев, Зорница Илиева,

Христо Георгиев, Симеон Николов проф. Стефан Пенев,

проф. Донка Стефанова, Таньо Клисуров, Милена Христова,

Георги Личев, Георги Готев, Антоний Тодоров, проф., чл.кор. Иван Ангелов