"Смисълът на бъдещото развитие на политическия процес и на демократичната система в България трябва да бъде в намаляване на броя на политическите партии и преструктуриране на политическото до две-три политически партии, които реално да се превърнат в институции, да работят като партии, а не като група вълци, която се опитва да се обогати", коментира пред БНР политическият психологАнтоанета Христова.

"Амбициите на отделни хора, неумението да се види перспективата, страхът, че отделни политически лица ще се загубят в по-голямото – всичко това отново доведе до политическо разпарчетосване и изведе на преден план конфликтите, вместо обединението", коментира тя новите разделителни линии вляво в навечерието на президентските избори.

"Стратегически обединенията дават на политическите партии добро послание към избирателя, но в контекста на нормализирането на политическия процес всеки трябва да си знае периметъра, защото, когато си знаеш периметъра, се ограничават безпринципните коалиции", каза още Христова.

"ГЕРБ и БСП биха могли да се готвят за съвместно управление на един по-късен етап, когато лявото и дясното се развият много добре, когато партиите узреят и обществото разбере голямата цел – създаването на две основни големи партии и отпадането на малките субекти", заяви политическият психолог.

По думите ѝ, за всички политически партии президентските избори са "късо хвърляне" и основната перспектива са предсрочни парламентарни избори догодина.

Тя изрази предположението, че външнополитическите изяви на Бойко Борисов и представянето му като надпартиен лидер на държавата показват, че той се готви за позицията на държавен глава и не изключи варианта през септември да чуем и неговото име.

"Ако се стигне до кандидатирането му, основното и разбираемо послание ще бъде промяна на Конституцията и на ролята на президента", смята Антоанета Христова.