Окупацията на България от Червената армия и съветите през 1944-1947 г. струва на страната ни  над 133 млрд. лв. или това се равнява на близо 6,5 млд. днешни долара. На 141 млрд. лв. възлиза целият национален доход на България през 1945 г., а на практика това означава, че болшевиките са ограбвали над 90% от него. Това разкри по ТВ „Европа” политологът Антон Тодоров, позовавайки се на изследване на доц. Вачков. Според историческите свидетелства ограбването на България започва веднага след 9-ти септември и подписването на Съглашението. Чл. 15 в него гласи, че българското правителство е задължено да поема издръжката на съветските войски в България.
Но руснаците не спазват договорите и в техния арогантен стил започва невиждан грабеж и мародерство. Присвояват всички имущества – независимо дали са германски или български. Взимат дори стоки на чужди държави, които са на българска територия. Под зоркото око на новата комунистическа власт Съветите започват източване на тогавашния държавен сиромашки бюджет. Червената армия буквално изсмуква 12 хил. тона жито, над 28 хил. кубика дърва, стотици хиляди литра вино, 26 хил. тона зеленчуци –  грабежът е в  чудовищни размери, а това предизвиква в страната глад.
Кражбите на московските орки в България само за тютюн възлизат на з млрд. лв. Но болшевишки и леви изследователи и професори днес внушават манипулативно, че сме били ограбени от съюзните войски на Англия и САЩ, контрира Тодоров. 

Освен храни и суровини, Съветите се нахвърлят и на минните ни залежи. Например по нареждане на Лаврентий Берия започва изземването на урана от мини „Бухово”. Дори през 1945 г. е създадено секретно минно дружество, което да се занимава с този стратегически добив. Ограбването засяга и розовото масло, което се изкупуват на занижени цени – два-три пъти по-ниско отколкото на световните пазари. Започват да изземват активи, които са нарочени за германски. Над 159  предприятия са засегнати от този грабеж. Започва износ и на оловен и цинков концентрат. Съветите слагат  ръка над цялата ни икономика и започват да я точат, така както никой не ни е ограбвал. За сметка на това сега някои апологети на социализма лъжат, че ЕС ни ограбва, а той налива милиарди всяка година в България, обяснява политологът. Той цитира писмо на външният министър Петко Стайнов, който пише спешно до Молотов, че иска да се намалят вноските на България за издръжка на съветската армия, защото държавата не издържа. 

Политиката на СССР през този период си е била чиста кражба под формата на репарации. Нахалството им стига до там, че отнемат австрийско имущество, което след това ние изплащаме на Австрия. Създадените пък четири българо-съветски дружества, след като са източени, най-нагло, Москва ни  продава своите дялове, тоест ограбването се мултиплицира. Антон Тодоров разбива и мита, че по време на комунизма България е печелила от вноса на нефт, който е реекспортирала. С документи той доказа, че петролът, който сме получавали през 60-те година на миналия век е бил на по-скъпи цени от международните. 16-17 долара на тон го продава Алжир, а СССР ни го доставя за 23,60 долара. Международните цени тогава пък са около 18 долара. Последният министър на комунистическата търговията Христо Христов нагло лъже в интервю обществото, че през 1980 г. на среща с Косигин, председател на министерски съвет на съветите, българският му колега Станко Тодоров поискал нефт, а на другия ден Кремъл ни отпуснал един милион това нефт. Бил на ниска цена 9 рубли за тон, твърди Христов. Архивите обаче сочат, че от ценови разлики от нефтените продукти се очертава загуба за годината от 200 милиона валутни лева. Това пише в свой отчет последният комунистически премиер Георги Атанасов. Не 9 рубли, а 156 рубли е била реално цената на руския нефт по онова време, която сме заплащали. 
Извън комунистическата пропаганда, документите недвусмислено сочат, че през цялото съветско робство  България е била нагло и безпощадно ограбвана от „братушките”.