Разговорът все повече има смисъл, защото малко по малко започваме да разбираме защо не се разбираме, посочи  Антоний Гълъбов в студиото на „Панорама”.

Според Ивайло Дичев се чуват само писъците в разговорите, а умереното се губи. Има голям пазар медиен, с много гласове.
Проф. Гълъбов казва, че ако не говорим, рискът е да унищожим паметта си, а ако нямаме памет, не сме в състояние да градим общо бъдеще.

Диалогът е комуникация, в която си готов да се промениш, сам да се развиеш, да продължиш напред, казва проф. Дичев. 
За Гълъбов границата на радикализма е, когато този диалог стане монолог и някой почне да казва, че само той е прав. Нямаме сила да погледнем навътре в себе си, смята тай.

Дичев обърна внимание също, че нямаме дисциплина във воденето на диалог. Темите  в България се отварят като в пинг понгов мач. И в крайна сметка изпълнителната власт си прави каквото си иска.

Според Гълъбов онова, което много тежи на българина, е усещането за несправедливост. Като си говорим за темата Белене например,  имаме различни хоризонти. Аз се сещам за комунистическите лагери, не за АЕЦ, натърти политилогът.

Дичев изтъкна, че се наблюдава и подмяна на важните теми. За такава подмяна служи и темата със суджуците, чрез нея се разсейва вниманието. Затова сме в тази клопка.

Гълъбов акцентира, че консенсус, каквато ще е една от трите важни цели на българското председателство, се постига, ако имаш общи цели с другия, а не непременно, ако си съгласен с него.

Дичев приведе като пример, че още няма жп линия София– Скопие, а се говори само какво точно ще пише в договора с Македония. Редно е да делегираме определени теми на експерти, каза той.

Гълъбов подчерта, че в последните повече 10 години справедливостта се подменя с възмездие. Голям проблем е, че страшно много хора могат да правят всичко, че уж не е вярно, че има нива на достъп и подготовка в различните сфери. Идеята е да се внуши, че няма значение кой ще ни управлява, защото всеки може.

Дичев разшири темата и към това, че като тръгнахме да се саморазправяме, демодернизирахме обществото си.
Гълъбов обобщи, че сме неспособни да постигнем съгласие кой казва какво да се прави.