Архивите проговарят - за Държавна сигурност и българската интелигенция

На 10 май 2016 година от 16.45 часа в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски” ще се състои премиера на тридесет и първия документален сборник на Комисията по досиетата от поредицата „Из архивите на ДС”- „Държавна сигурност и българската интелигенция”.

Интелигенцията винаги е била потенциално критична към властта и има относително голямо влияние върху общественото мнение. Поради тази причина българските служби гледат на нея като на обект на „идеологическата диверсия“ на противника, в лицето на западните разузнавания. Показателен е фактът, че за агентурно-оперативното й обезпечаване винаги е отговаряло самостоятелно звено от ДС и е обособена т. нар. отделна „линия“ за работата по нея.

След установяването на монопола на БКП върху интелектуалния труд и приобщаването на интелигенцията към каноните на политическия строи, прави впечатление, че интелигенцията на първо място е жертва на системата. Това се изразява по различни начини, посредством редица ограничения: 1/ на творческата свобода, посредством налагане на партийните предписания в изкуството и науката; 2/ на личната свобода чрез контролиран достъп извън пределите на страната; 3/ на правото на собствено мнение, чрез постоянни рестрикции към инакомислещите.

Макар, че ДС не регистрира организирана „вражеска дейност“ в средите на интелигенцията битуват различни форми на съпротива срещу установения ред. По-важните това са създаването на произведения, които са в разрез с партийните повели и формирането на приятелски групи от инакомислещи спрямо режима лица, където се дискутират проблемите на деня и се критикува политиката на БКП.

Другият основен момент това е приобщаването на представители на интелигенцията към апарата на ДС. От 60-те години започва усилена вербовка на хора от тези среди. Основно се търсят вишисти владеещи западни езици и имащи контакти в капиталистическите страни с цел контраразузнавателното обезпечаване на обектите по линия на интелигенцията и опитите за диверсия (не само идеологическа) от страна на западните разузнавания.

Сборникът „Държавна сигурност и интелигенцията“ включва 72 документа, а разширеният му електронен вариант 144 документа. Материалите основноса от фондовете на: Трето управление на ДС (Секретно-политическо за борба с контрареволюцията); Шесто управление на ДС (за борба срещу идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви в страната); Информационно-аналитичната служба. Използвани са и множество документи от литерните дела от столичната и областните дирекции на МВР.