Антическият съвет на България (АСБ) настоява на предстоящата среща на НАТО в Брюксел, страната ни да поиска многонационална бойна ескадрила на българско военно летище в срок до края на 2019 г., която да осъществява съвместна съюзна операция по охрана на българското въздушно пространство, както и в района на Бургас да бъде разположени ракети за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в срок до края на 2019 г. Това се казва в специална декларация на АСБ, разпространена до медиите. Атлантиците настояват и  за постигане на съгласие по краен срок за прекратяване на зависимостта на страните-членки от Руската федерация при поддръжката на основни оръжейни системи и оборудване. Според АСБ тези важни мерки се налагат заради зачестилите остри хибридни атаки срещу страни от Алианса. Ето и пълният текст на Позицията:

ПОЗИЦИЯ

на Атлантическия съвет на България
относно срещата на върха на НАТО в Брюксел, 11-12 юли 2018 г.
18.06.2018 г.
Атлантическият съвет на България (АСБ) приветства участието на България във формата „Букурещ 9“ и приетата от президентите съвместна декларация във Варшава. Ние очакваме България, като страна от Източния фланг на НАТО и особено като държава от Черноморския регион, да участва с ясна позиция и мандат в срещата в Брюксел като подкрепи подготвяните ключови решения, които ще доведат до по-нататъшно укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО, особено що се отнася до изграждането на Адаптираното предно присъствие на Алианса на Югоизток.
Не бива да пропускаме този благоприятен момент на вземане на особено важни за бъдещето на Алианса решения - България трябва да има конкретни предложения към нашите съюзници, които ще гарантират не само нашата национална сигурност, но и сигурността на всички наши съюзници. 
АСБ счита, че на срещата на върха в Брюксел страната ни трябва да настоява пред останалите 28 съюзници за следното:
- Предвид нарастващата уязвимост пред хибридните заплахи, съюзниците да се обединят около необходимостта от изработване и приемане от НАТО на минимален праг за иницииране на колективен отговор, вкл. по силата на чл. 5, при хибридна атака срещу страна-членка. Това трябва да стане след провеждане на консултации по чл. 4, инициирани от който и да е съюзник, дори без да има пряка атака срещу него, но при наличие на данни за хибридно въздействие;
- Всяка страна-членка да изработи, приеме и представи в НАТО до края на 2018 г. своя собствена стратегия за противодействие на хибридните заплахи – следваща стъпка след ангажимента за устойчивост и киберотбрана;
- България да изрази готовност да се присъедини към създадения през 2017 г. в Хелзинки, съвместно от НАТО и ЕС, Европейски център за усъвършенстване на способностите за противодействие на хибридните заплахи (Hybrid COE);
- България, в консултации с Румъния и Турция, да настоява за разработване и приемане на Стратегия на НАТО за Черно море, която да отговори на нарастващото предизвикателство от продължаващата промяна на военния и стратегически баланс на силите в региона в полза на Руската федерация и в ущърб на НАТО;
- Постигане на съгласие по краен срок за прекратяване на зависимостта на страните-членки от Руската федерация при поддръжката на основни оръжейни системи и оборудване, вкл. чрез засилено сътрудничество в рамките на НАТО и ЕС и използване на агенциите на НАТО и ЕС;
- България да стане домакин на сухопътни, военновъздушни и военноморски компоненти от изграждащото се Адаптирано предно присъствие на НАТО на Югоизток;
- Повишаване на ротационното съюзно морско присъствие в Черно море и домакинстване във Варна на Координационен елемент на Морското командване, свързано и с елементите за интеграция на силите в София и Букурещ;
- Развръщане на ротационна основа на многонационална бойна ескадрила на българско военно летище в срок до края на 2019 г., която да осъществява съвместна съюзна операция по охрана на българското въздушно пространство;
- Развръщане на ротационна основа от съюзниците в района на Бургас на дивизион ракети за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в срок до края на 2019 г.;
- Развръщане у нас на многонационална механизирана бригада или многонационална бригада „Специални сили”, с рамкова нация България, в срок до края на 2020 г.;
- България да участва в една от създадените четири многонационални бойни групи на НАТО в балтийските държави и Полша;
- България за заяви ангажимент за достигане на разходи за отбрана от 2% от БВП още през 2020 г., а не през 2024 г., с преразглеждане още през есента на т.г. на приетия от правителството през януари „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Р България до 2024 г.“, както и за достигане на ниво на разходи за нови способности, изследвания и разработки от най-малко 20% от бюджета за отбрана.
АСБ следи внимателно и ще подкрепя със своята експертиза всички институционални намерения и действия по укрепването на ролята на страната ни в НАТО и Европейската отбрана, в съответствие с предложената от нас „България в НАТО и Европейската отбрана“ – Визия за отбранителната политика до 2030 г.“