Цялостното отношение към българското Черноморие е като към нещо, което се нуждае от спасяване. 85 на сто от българите се съгласяват, че са нужни различни специални мерки, които да гарантират запазването на останалите незастроени места по Черноморието. Сред хората с по-високо образование и доходи подкрепата е още по-видима.

Данните са от редовното изследване на "Галъп интернешънъл болкан", направено между 13 до 19 май 2016 г. сред 819 пълнолетни българи чрез пряко интервю, цитирани от БТА.

Експериментално социолозите са тествали вариант за забрана на строителството поне на километър зад плажната ивица - в местата, които все още не са застроени. Макар и да звучи по-крайно, дори този вариант събира 81 на сто подкрепа, като при хората с висше образование тя преминава 90 процента.

Скоро лансираната управленска идея за екоплажове очевидно попада на благодатна почва, защото 89 на сто споделят твърдението "Задължително е да има места за природосъобразен туризъм, където да не се строи".
Българите почти по инерция приемат всякакви идеи за опазване на Черноморието и природата въобще. Хората с по-високо образование и доходи показват и по-висока чувствителност по темата.
Извън това не се наблюдават съществени отлики в мненията сред различните групи в изследването, нито според партийните пристрастия.
Социолозите са тествали няколко твърдения, които да проверят доколко действат наложени в обществото мнения, предубеждения или пък клишета.
В същото време 15 на сто смятат, че опазването на природата пречи на развитието на икономиката. Две трети са на обратното мнение. В масовото съзнание противоречие между развитието на икономиката и опазването на природата не съществува, върху двете теми явно се разсъждава независимо, коментират социолозите.

Подобна е картината и по отношение на твърдението "Организациите, занимаващи се с опазване на природата, са вредни за страната ни". Над две трети не са съгласни, а 11 на сто се съгласяват.