Огнян Минчев*

Българската олигархия се умори да сменя скоростите на возилото, на което язди българското общество и държава. Смяната на мек с твърд режим на ограбване на българските граждани доминираше през по-голямата част от пост-комунистическия преход, в който на мястото на правителства с по-концентрирана и автономна позиция за реформиране на страната идваха преки марионетки на мафията, безропотно изпълняващи заповедите за катастрофиране на икономиката и държавата. Не може да се твърди, че реформистките правителства са били независими - след 1995 г. независимост от контрола на олигархията не съществува. Но те бяха необходими, за да изправят стопанството и държавата на крака след поредния дивашки грабеж, осъществен от втория тип правителства - директни марионетки на милиционерската мафия. Реформистките правителства бяха търпяни условно и до време - не защото са застрашавали пряко олигархичния контрол, а защото в един момент стратезите на мафията преценяват, че са се натрупали достатъчно ресурси, които трябва да бъдат ограбени. И защото обикновените хора са позабравили катастрофите, причинени от директните марионетки на олигархията в управления като тези на БСП, ДПС... Ангажирането на една телевизионна чалготека в кампания за т.нар. "мажоритарна система", както и подновените оферти за конституционна промяна в полза една президентска система на управление показват, че пост-комунистическата олигархия изисква промяна на този утвърден модел "спри - тръгни" от последните десетилетия. Господарите на задкулисието се ориентират към една масирана концентрация на политическата власт в ръцете на няколко души - президент, лидер на парламентарното мнозинство, премиер - която да замени по-сложната и амбивалентна система на контрол върху повече политически фактори в рамките на парламентарната република. Тези техни намерения по всяка вероятност произтичат не само от стремежа за поемането на държавата перманентно на "ръчно управление" от задкулисието, но и от надеждите за устойчива геополитическа пре-ориентация на страната в посока към евразийски авторитаризъм. След монополизирането на медийната среда, след установяването на олигархичен контрол върху основните икономически активи на обществото и държавата - включително върху консумирането на европейските фондове, целта днес е да се монополизира контролът върху политическата система в отхвърляне на всяка възможност за смислено присъствие на опозиционна - гражданска позиция, в институциите на държавата. Те все още не са извадили открито сопата - подобно на хазяите си от "вертикалата на властта" на североизток. Засега действат косвено, чрез механизмите на популистката заблуда и овладяват инструментите на политически контрол индиректно - чрез квази-легитимистки претенции за мажоритарна система и президентско управление, в рамките на една формално все още демократична структура. Но когато властта бъде концентрирана в ръцете на един послушен - за предпочитане неопитен президент и на една партийна върхушка, създала си комфортно мнозинство от 2/3 в парламента чрез мажоритарния вот, пред милиционерската мафия се отваря ветрило от възможности за контрол върху страната според ситуацията - чрез мек авторитаризъм и институционален грабеж, или чрез пряко насилие и суспендиране на граждански права при възможност за по-открит "евразийски избор". Подкрепяйки чалгаджийските марионетки на мафията в техния брутален натиск за моментална промяна на ключови демократични механизми като избирателната система, българските граждани сами плетат въжето, на което ще бъдат обесени техните права и свободата им да контролират собствения си живот.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на политолога, заглавието е на редакцията