За 2008 г. у нас има издадени около 6000 разрешения за СРС, за 2009 г. те са 10 000, за 2010 г. - 16 000, а за 2012 г. - 12 177, изтъкна Груев. Половината от тези от миналата година са издадени от Софийския градски съд (СГС), а 679 - от спецсъда. За сравнение, за 2012 г. в САЩ са дадени 2370 разрешения.

Председателят на ВКС предлага да се възстанови бюрото за СРС-та или да се образува друг независим орган, който да контролира подслушването. 

„Очевиден факт е, че имаме проблеми с използването на СРС-тата, с които се занимаваме периодично от 2000 г. от прословутата афера „Филчевгейт", та до днес", заяви Груев.

„Стигнахме до там, че през 2007 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) за първи път се произнесе с решение, което очертаваше системните проблеми по СРС-тата у нас. През 2012 г. Европейският съд отново се произнася по българска жалба за неправомерно използване на СРС и констатира, че нито една от препоръките не е взета предвид, тоест за 5 г. няма развитие", продължи шефът на ВКС.

Според него не е нормално министърът на вътрешните работи да дава решение за СРС-та, тъй като той участва пряко във властта. Според разпоредби на ЕС той трябва да докладва на обществото за дадените разрешения за СРС. Освен това трябва да уведомява онези, срещу които е използвано СРС. Това става след приключването на слухтенето и когато няма риск за обществото.

От 2008 до 2009 г. у нас просъществува специалното бюро за СРС. При идването на ГЕРБ на власт парламентът го закри и на негово място създаде подкомисия към правната комисия в Народното събрание.

„Аз считам, че използването на СРС в България е прекомерно", категоричен бе Лазар Груев и намекна, че вероятно ще поиска среща с главния прокурор.

Според закона това е крайна мярка и тя се прилага в два случая - при разкриване на тежки престъпления и при заплаха за националната сигурност.

„У нас се загуби границата по използване на СРС-та. Държавата трябва да заработи с други средства за разследване. Ние работим само с подслушвани свидетели. А тези методи са се използвали през 60-те години на 20 век в Русия", каза още Груев.

„От 2 г. насам настоявам да се спазва добрият тон и върховенството на закона точно заради сигурността на държавата", заяви шефът на ВКС.

Докато съдилищата у нас продължават да позволяват методи на КГБ да сае прилагат у нас, се оказва, че там има и системни нарушения. Това разкри зам.-председателят на ВКС Красимир Влахов.

Комплексна проверка на Върховния съд е установила, че Софийският апелативен съд е отчитал неправилно делата като е преброявал нередовните жалби като разгледани дела. Де факто те не са гледани, а са връщани и след като са постъпвали втори път под нов номер от окръжния съд, са се отчитали като гледано дело. Освен това САС не е провел нито една проверка на Окръжен съд-София, а той е по-долната инстанция.

Като цяло в апелативните съдилища в страната се използват различни програми за случайно разпределение на дела, обясни Влахов.

Според някои от програмите не се позволява да се провери работата на съда. За 1 г. в гражданско отделение на САС от един и същ състав са гледани 100 дела, а един състав от търговското отделение „се е ударил челно" в цели 200 процеса. Така едни съдии получават много повече дела от други.

Делата за несъстоятелност в САС пък са разпределяни само на 1 състав. Порочната практика е ограничена от август 2012 г. когато са разпределяни между 2 състава и едва от януари 2013 г. всички състави са ги разглеждали, изтъкна още Влахов.