България ще настоява квотите за мигранти, предлагани от Европейската комисия, да са съобразени с възможностите и географското положение на страните и да са в значително по-малки размери за страни като България, които са външна граница на ЕС и са подложени на силен миграционен натиск. 

Това е записано в приетата днес от Съвета по европейски въпроси позиция на България относно Европейската програма за миграция. Позицията на страната ще бъде официално представена за заседанието на Съвет "Правосъдие и вътрешни работи" на 15-16 юни в Люксембург, съобщиха от правителствената информационна служба.

Предложената на 27 май от Европейската комисия схема за релокация на 40 хил. мигранти от Италия и Гърция и съответните квоти между държавите-членки означава прием от страна на България на 572 човека - 343 от Италия и 229 от Гърция. ЕК предвижда отпускане на 6000 евро на приемащата държава за всяко релокирано лице по фонд "Убежище, миграция и интеграция". Отделно по схемата за презаселване е предвидено държавите-членки в следващите две години да се включат доброволно в презаселване на допълнително 20 хил. мигранти. 

Общото финансиране на тази схема за следващите две години е в размер на 50 млн.евро. В приетата днес позиция е категорично заявено, че при така направените изчисления квотите са непропорционални, защото не отчитат спецификите на отделните държави. Докато България подкрепя релокацията и оценява усилията на ЕК да създаде ефективен механизъм за солидарност, изразяваме съмнения, че предложенията на Комисията не са балансирани и механизмът за определяне на дяловете на всяка държава не е достатъчно справедлив. 

В позицията на България се посочва, че предложението на ЕК не отчита специфичното географско положение на страната ни като външна граница на ЕС, при това в непосредствена близост до региони, източник на миграция. България настоява след като в предложението на ЕК е записано, че „географското положение на Италия и Гърция, както и продължаващите конфликти в региона ги правят по-уязвими от други държави-членки”, този факт да се отчете и за България. Правителството настоява квотите за държавите на предна линия, трайно подложени на миграционен натиск и в близост до региони с незатихваща и разрастваща се криза, да бъдат по-малки в сравнение с квотите за държави от вътрешността на ЕС или не подложени на такъв натиск. Друго искане на страната ни е постоянно да се отчитат промените в миграционната картина и да се определи по-къс период за преразглеждане на статистиката от значение за квотите. 

В позицията е записано още, че двугодишният период е твърде дълго време, в който ще се изменят тенденциите на миграционния натиск, като очакванията са той да се засили. България ще настоява също така да се приложи цялостно разбиране за конкретния натиск върху страната ни и наличния ни капацитет за прием. Тежестите следва да бъдат разпределени съобразно възможностите на отделната държава и предвид ситуацията, в която се намира самата тя. В документа изрично е записано, че към държави като България, които макар и не в мащабите за Италия и Гърция, също изложени на натиск, следва да се подхожда с разбиране и квотите да са значително в по-малки размери. 

Посочва се още, че липсата на единна европейска политика в областта на интеграцията води до съществени различия във възможностите на отделните държави-членки. Следва да се мисли къде и как най-добре и най-бързо ще бъдат интегрирани мигрантите. България приветства предложенията на ЕК, свързани с трафика на мигранти и призовава за насочване на външнополитическите усилия към държавите, източник на миграция, пише още в приетата днес позиция. Българското правителство подкрепя също така създаването на единна точка за контакт по въпросите на трафика на хора, както и развръщането на европейски офицери за връзка по въпросите на миграцията в трети страни, в това число и на офицер за връзка на Фронтекс в Турция.