Райна Бройер, Дойче веле

Навред се веят български и европейски знамена, отвсякъде звучи музика, парковете ухаят на прясно окосена трева. В центъра на София се провежда празник под мотото "Европа танцува“. Един от многото през тези дни. София се настройва за срещата на върха на ЕС за Западните Балкани, която ще се проведе на 17 май. И която ще бъде не само кулминацията на българското европредседателство, но навярно и най-важното европейско събитие в календара на българския премиер Бойко Борисов. За много българи обаче предстоящото мероприятие е просто поредното представление на техните избраници - с много блясък, но без конкретни мерки, които да спомогнат за решаване на проблемите. За едно нещо обаче българското правителство среща одобрение не само в Брюксел, но и у дома: усилията, които полага за евроинтеграцията на Западните Балкани.

Благодарение на България: Балканите отново са в центъра на вниманието

"Съединението прави силата“ - под това мото България председателства ЕС през първата половина на 2018. Единство не само между страните-членки на Общността, но и по отношение на Западните Балкани. Почти няма конференция в рамките на българското европредседателсто, на която да не се говори за този регион на Европа. Посланието достигна и до Брюксел - благодарение на българските усилия. След като през 2014 обяви временно прекратяване на разширяването на ЕС, сега Жан-Клод Юнкер лично се ангажира за точно обратното. Преговорите за еврочленство с Албания и Македония трябва да започнат през лятото. Черна гора вече е отворила 33 от общо 35 преговорни глави, а Сърбия - 12.

Повечето българи подкрепят сближаването със съседните страни и виждат България като посредник и адвокат за европейската интеграция на региона. "Одобрявам актуалната политика за Западните Балкани. Достатъчно сме воювали в миналото. Време е да се обединим и да започнем да преследваме общи цели. Ако на Балканите има мир, това е добре за цяла Европа“, казва Петър Кременски от София.

И Николай Драгов одобрява политиката на България към съседните ѝ страни, но смята, че София не бива да се фокусира само върху външнополитически теми. "Притеснява ме следното: българските управляващи очевидно смятат, че с приключването на европредседателството работата им е свършена. В България има още толкова много важни задачи, които трябва да бъдат решени - съдебната реформа, емиграцията на млади хора, недоверието на гражданите в институциите."

Според разследващата журналистка Катя Илиева, демонстрираната от България прозападна и пронатовска позиция просто не съответства на заключенията, до които стигат различни международни анализи за страната.

"От "Репортери без граници" поставиха България на 111 място. Говорят за тежки дефицити, за една личност, която контролира медийния пазар, за монопол в разпространението, за автоцензура и натиск. Управляващите обаче са глухи и слепи за тези критики. А всички тези срещи на върха се организират с едничката цел управляващите да си спретнат една медийна кампания по техен вкус и в тяхна полза“, казва Илиева.

Похвали от съседите

И докато за българите вътрешнополитическите провали са много по-важни от външнополитическите успехи, от съседите идва само признание. Спирко Лазаровски е от Македония. От 2003 година живее и работи в София. "Мисля, че българският премиер и македонският му колега си сътрудничат много добре. Тази политика е добра основа за бъдещето. Виждам с очите си как хора от двете страни си ходят на гости и поддържат контаки“, разказва Лазаровски.

Сърбинът Данило Курчич дори вижда България като страна-образец. "Намирам за много добре, че България се застъпва за евроинтеграцията на Балканите. Това е от голямо значение най-вече за младите хора в региона, които така могат да реализират съвместни проекти и да градят задружно бъдещето си. Добрите междусъседки отношения определено се отразяват положително и на условията за живот“, казва Курчич, който работи в България от година насам.

Българското европредседателство приключва на 30 юни. Именно то беше през последните месеци основна задача на правителството в София. Затова сега мнозина се надяват, че след като камерите угаснат и чуждестранните гости напуснат страната, българските политици ще се посветят отново на вътрешната политика и ще се захванат с тъй нужните реформи. В противен случай на управляващите може и да им стане неуютно. В началото на този месец опозиционната БСП поиска оставката на министър-председателя Борисов. Коалиционният партньор "Обединени патриоти" е разкъсван от вътрешни противоборства, а премиерът Борисов и президентът Радев се впускат почти всекидневно в словесни дуели. Едно е сигурно: България я очаква горещо лято - независимо каква ще бъде прогнозата за времето.