Българските училища в чужбина излязоха с апел против промените в Изборния кодекс, срещу които възрази и държавният глава със своето вето. Това съобщи БНР, представяйки мненията на наши сънародници, които живеят, учат и работят зад граница.

Камелия Конакчиева, представител на училище „Кирил и Методий“ във Франция, което е навършило десет години, сподели, че разрешаването на спорните промени в ИК би било чудесен подарък за 24 май. Има голям бум на българските училища в чужбина, доказахме, че българското самосъзнание може да се пази тъкмо през училищата, сподели Конакчиева и огласи притесненията си, че не могат всички да гласуват в посолствата, а ако искаме повишаване на избирателната активност трябва достъпът да е безпрепятствен. Камелия Конакчиева попита защо България ще създава и поддържа български училища, ако не иска вота на тези хора, които са най-големите посланици на страната в чужбина.

Според Евелина Аврамова, директор на малко българско училище в Саарбрюкен, Германия, държавната политика е длъжник на българите зад граница и не е оправдано те да бъдат принудени заради разстоянията да инвестират половин ден, за да отидат да гласуват:

Ние обединяваме българщината и сме онези светилници, които поддържат тази култура, която зад граница или липсва, или залязва. Там, където няма българщина, няма и училища.

Много от хората мечтаят да се върнат в България и работят за това. Нека държавата ни погледне по-сериозно, призова Аврамова.

Българските неделни училища са огнища на българщината, подчерта и Илияна Илиева - Дъбова от българското неделно училище „Свети Седмочисленици“ в Тарагона, Испания, което е едно от трите неделни училища в Каталуния.

За нас ще бъде много проблемно участието ни в избори, ако трябва да гласуваме само в двете дипломатически представителства в Мадрид и Валенсия, декларира тя:

Не разбираме защо трябва да бъдем разделяни, всеки работи според силите си за благото на българската кауза.

Елица Йорданова, която ръководи първото българско училище „АБВ“ в Амстердам, обясни, че то има около 100 ученика. Училището разполага и с филиал в Грьонинген. Имаме амбицията да сме не само училище, но и културно-образователен център за българите в Северна Холандия, изтъкна Йорданова и припомни, че на последните избори в училището е имало изборна секция, а тъй като много българи работят и в събота и в неделя, физически ще бъде максимално затруднено упражняването на глас.

Галина Иванова от Никозия, директор на българското училище „Кирил и Методий“ и на българския културен център, е на мнение, че ИК поставя важен проблем пред всички българи като национална общност:

Тази промяна води към зло, което ни дели на по-българи и по-малко българи по един формален признак. Ние принадлежим на България.

Иванова сподели, че от създаването на училището нейно верую е:

Така да живеем и учим, че пътеката към България да е проходима, а вратата – открехната, за да имат своя избор децата, когато пораснат.

Промените в Изборния кодекс, които засягат гласуването на българските гласоподаватели в чужбина, породиха буря от негодувание и сред българските ­изселници в Турция. Те определят промените като скандални, антидемократични, неприемливи и крайно националистически. В изселническите дружества постъпват искания за отмяна на изискването за гласуване само в дипломатическите представителства, които са само четири, а в социалните медии се разпространяват призиви за бойкот. Турция е страната с най-­голям брой български гласоподаватели зад граница.

Невъзможно е да си представи човек даже как толкова хора могат да гласуват само в четирите дипломатически представителства, коментира Сабри Искендер, един от първите дисиденти в България по времето на комунистическия режим, изселен принудително от България през 1989 г. По думите му, промените в избирателните права са сигнал, че 25 години след демократичните промени в България отново се възраждат тоталитарните прийоми, срещу които са се борили и българи, и турци:

Този закон въобще не е демократичен. Може да се каже даже,че е фашистки по характера си.

Зюрфеддин Хаджъоглу, лидер на една от влиятелните изселнически организации - Конфедерацията на румелийските балкански изселници, заяви,че промените са нарушение на елементарните човешки права на стотици хиляди изселили се от България турци.

Симпатизиращите на ДПС структури също се обявиха против Изборния кодекс. Според тях правителството на ГЕРБ се е огънало пред натиска на националистическите партии. Председателят на дружеството „Бултюрк“ Рафет Улутюрк също е на мнение, че сънародниците ни в Турция са на прицела на националистите.