Какво е ББЦ? Не е каквото си мислите. Разшифрова се като „Безобразието Бареков” –цензурирано.

Автор: Иво Инджев

Спиращо дъхът нахалство е „борбата” за миньорската правда тъкмо на Бареков. По пътя към политическата слава и спекула с нещастието на объркания от много лъжепророци избирател той загуби банкерския си спонсор ( и веднага обърна срещу него палачинковата си реторика), но си намери нов спътник с несъмнено съмнителна репутация в лицето на едрия властелин на мини и миньорски съдби Ковачки.

И за да докаже, че наглостта му не се бои от цензура, Бареков дори отиде в предприятие на Ковачки пред строени за целта работници, за да снима рекламен клип насред драмата на миньорите, които отделно започна да обгрижва с популистиките си ухажвания.

От интервю по Нова телевизия се виждя пристигащият във въпросното предприятие Бареков. Той не само не отрече нагласената работа, но и в типичния му стил предизвиква телевизионния екип да снима, за да каже как работниците на Ковачки му се водят под строй ( с други думи- „не ми пука”). Това е същият тип нахалство, като онова, когато крещеше в студиото си на своя гербаджийски високопоставен събеседник ( пред когото преди се мазнеше), обръщайки палачинката: „искате ли да обърна палачинката”!

Вместо да съдейства проблемът да бъде решен от политическия му съдружник в предизборната спекула Ковачки, чиято партия „Лидер” се вля в ББЦ като донор, опитващ се да компенсира обезкървяването на залинелия банкерски проект на Бареков, новият политик изигра главната роля в притчата „крадецът вика „дръжте крадеца” . И в днешния неделен ден, както се заканиха от партията му, той продължава да обикаля минираното нещастие на миньорите.

Но не е луд който яде обърната палачинка, а онзи, който му позволява. За голямо съжаление, в тази роля влязоха българските медии, които дружно отказаха да „забележат” връзката между Ковачки, Бареков и миньорската драма, а оставиха в националния телевизионен ефир безалтернативно да доминират воплите на основателно афектираните миньори, но само срещу държавата и …президента.

Как пък един репортер не се осмели да попита ядосаните мъжаги за техния бос Ковачки? Или пък някой ще повярва, че репортерите са толкова боси, че не са знаели кой стана напоследък лидер на Бареков във финансово-политическото му ново съдружие?

Както при всяко изключение, правилото се потвърждава и поради това е хубаво да бъде видяно. В случая става дума за една статия във в. „Сега”, която обаче няма как да компенсира „пропуснатата полза” от липсата на желание от страна на електронните медии да разобличат спекулантите с мощното си оръжие на бързата реакция пред милионната аудитория.

Чудя се само какво означава фактът, че платените репортажи за предизборните клипове по всички телевизионни канали ( може и да има също някакво изключение, да ми е простено, ако не го долавям), дни наред започват именно с това къде е отишъл и какво е казал големият борец срещу статуквото Николай Бареков. Може би си е платил да бъде показван първо той и след това отвратените зрители да сменят канала? Ако е така, колко му е да си плати да не го споменават в стандартните репортажи с лошо ( т.е. с истината за отвратителното му заиграване с миньорското нещастие и връзката му с неговия политически побратим Ковачки)!

Да ме прощават колегите от телевизиите, които мога да ядосам (пак) с подобни разсъждения, но истината за тяхното безобразие в този случай ми е по-скъпа от сръднята, която може някак да ми се отрази. И как да не ги подозира човек за тяхната мотивация, при положение че тя направо си проси да бъде интерпретирана именно по този начин?

Критичната статия в един вестник, който никога по никакъв повод не е дал повод се обичаме взаимно, все пак удовлетворява с факта, че заеманата в ivo.bg позиция на автора ( в частта за връзката на ББЦ с миньорския протест- защото в. „Сега” премълчава солидарно мълчанието на медиите) не е някаква екзотика на отделно хрумване на отделен журналист, а третира факт, скандално пренебрегнат от българските медии като цяло.

ivo.bg