За целта трябва да бъде намерен човек, устроил се вече у нас, който да подаде декларация в Дирекция „Миграция", че е готов да подслони бежанеца. В някои от случаите обаче даването на дом остава само на хартия, за да може чужденецът да напусне центъра за временно настаняване. Така се оказва, че на един адрес се водят 40-50 бежанци, без изобщо да живеят на него. 

Преди време фиктивен подслон е давал съдържател на стрийптийз бар в района на Лъвов мост, като при него са се водели около стотина чужденци. „Ако отидеш в Дирекция „Миграция" в София, при проверка в системата ще излезе, че си взел в къщата си повече бежанци и може да ти откажат. Затова част от хората отиват да подават декларации в Свиленград, например, защото там не се правят проверки", обясни арабин, който от години върти магазин у нас и е наясно със схемите.

Твърда тарифа за намирането на адрес нямало - обикновено е според възможностите на клиента. Самите сделки се уговарят в турско кафене на ул. „Цар Симеон". Там около 17-18 часа се събират посредниците - също бежанци, които стоят до около 20 часа в заведението, след което се прибират в дома в квартал „Овча купел".

Регистрационно приемателния център, в които ги настаняват, външно изглежда добре - алуминиева дограма и боядисана фасада. Купчините от дрехи, сложени да съхнат по прозорците, подсказват отдалече, че вътре е пренаселено. С повечето чужденци разговор не може да се проведе, защото освен родния си език друг не говорят. 

Тийнейджър, който знае английски, разказа пред „Монитор" какво е положението зад привидно добре изглеждащата сграда. Младежът е едно от петте момчета, които вчера следобед бяха насядали по тротоара. „Има стаи, в които живеят по 14 души - това са две по-големи семейства. Част от хората спят по коридорите", започва разговорът момчето. Думата „претъпкано" на английски му убягва, затова вплита пръстите на двете си ръце, за да покаже как се живее зад оградата.

Не се притеснява да се представи с името си, но моли самоличността му да не бъде разкривана, за да не си има проблеми. Поради същата причина казва, че не иска да се снима. Въпреки че е непълнолетен решил да тръгне сам от Сирия без родителите си, защото по думите му там Башар Асад убивал всички. За майка си и баща си казва, че в момента не знае нищо. Нямам нито телефон, нито пари нито интернет, за да опитам да се свържа с тях. Нямам представа какво ще правя следващите дни, но тук при вас поне няма война", вдига рамене младежът.

На въпрос от какво най-много има нужда, без да се замисля отговаря „дрехи". След това казва, че и парите не стигат. 65-те лева, които им се полагат, свършвали за храна на 10-ия ден. Готвели си в дома, за да им излиза по-евтино. „Дори с осветлението по стаите като имаме проблем, казват ни да се оправяме както можем", каза още момчето. То не е единственото, което няма връзка с родителите си. Неговият приятел е в България без баща си и също не знае какво се е случило с него.

„Защо идват към България, при положение, че могат да отидат и в Турция, там не само, че имат право на работа, но им дават и помощи", обяснява търговец от ул. „Цар Симеон". Според него много от сирийците тръгвали към нашата страна, защото са чували, че е в Европа, а от ЕС отпускали пари.

Заради многото бежанци, които нямат нито работа, нито пари, служителите голям супермаркет в района на Женския пазар са пропищели от кражби. Екип на „Монитор" се срещна с управителя на голямата верига, който обясни, че най-много се краде хляб и други хранителни стоки. „Може да плати един продукт, но да открадне друг. Ние ги предавахме на полицията, след като ги заловим, но мисля, че нищо не можеха да им направят", разясни управителят Юлиян. Според арабите с магазини на Женския пазар кражбите били дело на алжирци и добавят, че сирийците не крадат. Малка част се занимавали с посредничество при уреждането на адреси. На тях им личало, защото те се разхождали по ул. „Цар Симеон" с бира в ръка и запалена цигара - нещо, което останалите им сънародници не можели да си позволят. 

Между 10 и 15 сирийци на ден минават по улица „Цар Симеон" близо до Женския пазар в София в търсене на работа. Те се насочвали натам заради многото арабски магазини с надеждата да изкарат някой лев, разказа пред „Монитор" собственик на магазин за наргилета. „Аз нямам проблем да ги взема, ще давам примерно по 10 лева да метат, но законодателството не го разрешава. Глобата ми ще е 5000 лева, ако ме хванат, затова им отказвам", обясни чужденецът. Описва положението на безпаричните в момента сирийци с една дума - трагедия.