Влизащите у нас през турската граница бежанци вече бягат от България само след няколко часа. В най-добрия случай чужденците прекарват тук два-три дни, докато намерят начин да продължат към Западна Европа. Това става ясно от отговори на председателя на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков, пише "Сега". 

Масовите бягства от бежанските центрове са тенденция от месеци. Данните сочат, че от миналия август до края на януари по този начин са изчезнали 4102 души, а към днешна дата броят им е още по-голям. 

От агенцията и МВР описват масова практика у нас - нелегално влезлите в България чужденци биват регистрирани, когато бъдат заловени. След това те заявяват, че искат да кандидатстват за статут и закрила. Полицаите ги карат в София в някой от центровете на ДАБ. Оттам обаче те изчезват често още същия ден, преди да са регистрирани отново и да им бъде открита процедура по даване на бежански статут.

"Престоят на бежанците в РПЦ София (разпределителния център в кв. "Овча купел") е не повече от два-три дни, а понякога и няколко часа", гласи отговорът на агенцията. 

Тъй като режимът в центровете е свободен и хората са задължени да се прибират само за нощувка, нищо не ги спира да избягат. 

И въпреки че статистиката на МВР показва, че броят на заловените по западната граница е дори малко по-висок от тези, които са хванати на турската (от 1 до 11 февруари на турската граница са заловени 742 души, а на изхода към Сърбия - 789 души), трафикът явно е успешен, тъй като бежанските центрове са полупразни.

МВР води избягалите чужденци в графата "самоволно напуснали", която набъбва със стотици всяка седмица. Агенцията за бежанците пък е просто регистратор на бягствата.

Източници от МВР обясниха, че чужденците се регистрират още при влизането им в България. В центровете край границата им се снемат пръстови отпечатъци и всички попадат в общоевропейска база данни. Така, ако човек, влязъл в ЕС за първи път на наша територия, бъде заловен в друга страна, тя има право да го върне. Тези случаи обаче са редки, а и наскоро германски съд излезе с решение, че бежанци не бива да бъдат връщани у нас, защото тук са застрашени да останат на улицата и на практика са без медицинско обслужване. Ако пък избягалият е получил статут у нас, тогава подлежи само на административно наказание в чужбина.

Практиката на съдилищата в граничните райони показва, че арестуваните бързо признават вината си и сключват споразумения с прокуратурата. Затова присъдите за незаконно преминаване на границата са условни. По същия начин се действа и когато се съдят каналджии, стига това да е първото им регистрирано провинение.