Ципрас практически се е присъединил към една група, в която има трима нобелови лауреати – Стиглиц, Кругман и още един от кипърски произход . Те подкрепят Гърция, съветват я за излизане от Еврозоната. Те са все пак нобелови лаурети от 21 век - единият от тях е бил председател на икономическия съвет на американския президент, не са случайни хора. Тази теза разви в ефира на БНТ бившият ни посланик Стефан Стоянов.

Дипломатът се въздържа да изкаже своето собствено мнение относно дали е необходима пламенна защита за Гърция, тъй като ситуацията там, по думите му, е много интересна. Според него процесите там са изключително интересни, а отразяването им в България е неадекватно поради непознаването им.

Бившият посрланик в южната ни съседка напомни как допреди няколко години имаше две основни партии, които се редуваха във властта в Гърция, а изведнъж те започнаха да управляват заедно. Сега има една фигура като Ципрас, който е начело на една лява, но не крайно лява, тъй като там си имат и ортодоксална комунистическа партия, каза Стоянов. 

Ципрас оглави лявата партия СИРИЗА и постигна неща, които се стават за първи път в гъцката история. Първо, на референдума по негова инициатива с НЕ гласуваха над 60 на сто от участвалите и то не само от неговата партия, а и от други пратии, включително от десните – около 15-20%. Освен това, когато тръгна да преговаря, той поиска от парламент мандат да води преговорите и го получи с над 250 гласа от общо 300 депутати. Сега се оказа, че все повече хора от СИРИЗА отказват да гласуват по проектозаконите в резулатат на спораузмението с ЕС, което подписа. А то предвижда да се променят редица закони, от които най-болезнени за пенсионната реформа, за ДДС и т.н. И тези закони се приемат с голямо мнозинство, при това със солидната подкрепа на опозицията. Обратно – когато се постави въпросът за вот на недоверие към правителството, хората от СИРИЗА, които обикновено не подкрепят новите закони, казват твърдо, че застават зад него. Според Стоянов в момента в Гърция има поне десет подобни политически парадокси.

По отношение на проблема с гръцкия държавен дълг и може ли той да бъде опростен, Стоянов смята, че трябва да се уточни дали този въпрос е политически, икономически или правен. Според него този въпрос не е експертен, а политически и исотрията през последните 100 години е пълна с примери, в които въпроси от подобен характер се решават полтически. поселник Стоянов припомни как преди 8 години България опрости над 3,5 милиарда на Ирак като по съвета на нашите съюзници взе едва 360 милиона. А в Европа, допълни Стоянов, държавата, на която са били опростени най-моного дългове, е Германия (не става дума за репарации след войните). Става дума за обикновени дългове.

Оптимист ли сте, че гърците ще се справят с тежката задача, която им предстои? На този въпрос Стоянов отговори така: “Гърция има огромен дипломатически потенциал и тя винаги се е справяла в краткосрочен план, но в дългосрочен план, не я чака светло бъдеще, тъй като реформите ще са тежки и няма да могат да бъдат проведени напълно”.