Богослов: Решението на Синода да обяви Симеон за "цар на българите" е ченгеджийско

Решението на Светия Синод да споменава името на бившия премиер Симеон Сакскобургготски е ченгеджийско, с оглед на това, че половината от членовете на Синода са членове на бившата Държавна сигурност. Това казва пред news.bg Дилян Николчев, преподавател в Богословския факултет на СУ "Климент Охридски".

"Би могло да се каже, че решението е провокация, няма основание за канонични и библейски основания той да влезе в този служебен литургичен ред и да бъде споменаван като цар на българите. Това означава не просто цар, а глава на българите. Подобно решение рефлектира върху правния мир, нарушава се Конституцията на Република България. Признава ли Светия Синод действащата Конституция или живее в Третото българско царство", пита още доц. Николчев.

Според специалиста по Църковно право православието е традиционно вероизповедание в страната ни. Имаме разделение между държавата и религията, но Църквата трябва да се съобразява с Конституцията, категоричен е юристът-богослов.

Николчев смята още, че подобно решение може да има политически цели. "В по-широкия политически контекст някои се опитват да реанимират Симеон Сакскобургготски в политиката. Това е удар срещу държавата, а и срещу Църквата - виждате какви са коментарите на православни люде. Съществува риск от разделение в самата Църква", предупреди доц. Николчев.

Не бих могъл да виня самия Сакскобургготски, познавам го от началото на 90-те години, взимал съм интервюта от него. Въпросът е принципен, една от възможните хипотези са руските апетити на Балканите. Русия води изключително агресивна политика - Крим, Украйна показват това, каза юристът и допълва, че според него не е нарушен Уставът на Светия Синод за технологията на самото решение.

Такава традиция в БПЦ не съществува и по време на Третото българско царство. От друга страна обкръжението на Симеон Сакскобургготски изтъква като основен аргумент „Царско помазание" - никой не е виждал акта, няма и устни свидетелства за подобно действие. Това не е тайнство в тайнствения смисъл, казва Николчев.

По времето, когато са действали регентите Сакскобургготски е бил малолетен. Царско помазание се извършва от предстоятеля на поместната православна църква - патриарх или екзарх. До 1945 г БПЦ е в схизма, след смъртта на екзарх Йосиф нямаме предстоятел, БПЦ се води от заместник-предстоятел.

Няма нито писмени, нито устни свидетелства за царско помазание. Всички тайнства в Църквата се извършват публично, не нелегално. Ако е имало, трябва да има и свидетели, припомня фактите юристът.

Според него ръководството на БПЦ продължава да живее във времето преди промените. Големите гафове идват от това, че преди им се казваше какво трябва да направят, а сега ако се спускат, решенията имат провокативен характер.

Има две хипотези - ръководството на БПЦ е в невъзможност да управлява делата на Църквата, или някой умишлено се опитва да я отслаби. Съществува разкол между Светия синод - управляващата йерархия и Божия народ, лаоса", казва Николчев.

"Църквата има вечността в себе си, но ние искаме всичко да стане в този живот. Все някой ден ще дойде Реституцията на Църквата, а дали ще сме живи тогава - никой не може да каже", допълва доц. Дилян Николчев.