Бойко Борисов

Президентът Ердоган удържа на думата си – не е лесно в мюсюлманския свят да грейнат кубета с няколко кръста, казва българският премиер

Над 50 години върви кандидат-членството на Турция в ЕС, сигурно още 50 ще върви, но ако ползваме опита от БРЕКЗИТ, можем да подпишем с южната ни съседка споразумение, както подписахме за мигрантите, за митническите, търговските и визови услуги. Така ще намалим напрежението, ще си гарантираме южния фланг с най-голямата армия на НАТО. И както казват турците - алъш-вериша да си върви, тоест търговията, бизнесът, инвестициите да си вървят. Нека съседите си вървят по техния път, ние не им пречим. Но както искаме да придвижим напред Западните Балкани, можем да бъдем добър посредник и в нормализирането на отношенията на ЕС с Турция. Това казва в специално интервю за Георги Коритаров по ТВ+ министър-председателят Бойко Борисов, само часове преди да открият в Истанбул с турския президент Ердоган обновената и реставрирана българска църква „Св. Стефан“.

Борисов е категоричен, че темата за Турция трябва да бъде сложена на масата за разговори, както Западните Балкани като важен приоритет за Европейския съюз.

Трябва ясно да кажем, ако

не сме лицемери,

че ако Турция не е приемлива като партньор,  трябва поне да възстановим тези отношения на диалог. Аз помня преди  2 години и Давутоглу, и Ердоган идваха в Брюксел и Страсбург, имаше диалог с тях. Целият съюз ги е посрещал. Споразумението за мигрантите с Турция реално спаси България. Ако само мислено се разменим с Гърция в момента, там сега има над 1 млн. мигранти, дори някои казват дори, че са два милиона по островите, а истината е, че никой не им знае бройката. Тогава си представям  и президентът, и БСП какво щяха да говорят за нашето управление. Но сега си мълчат. Аз си знам какво ми струваше, за да реша този проблем за държавата и той е решен, казва Борисов. Той изразява недоумение, че след като Труция за някои държави на ЕС е толкова неприемлива, как тогава са оставили южния си фланг на най-голямата армия в Европа – турската, да  пази гърба им?

Борисов отчита, че през последната година някои европейски лидери и турските държавници си размениха доста остри реплики и думи, но ако не приемаме Турция за партньор, то  трябва да възстановим плановете на Варшавския договор за границата с Турция. С една дума трябва да бъдем искрени към съседите си.

Когато си много далеч от българо-турската граница може да говориш каквото искаш, да си лицемерен, даже и избори могат да се спечелят с това, но не и когато имаме обща граница. Да имаме предвид какво се случи в Косово, в Крим, Кипър, кой ще ни защити, ако нямаме добри отношения? Пази боже да се случи това, което стана в Кипър. Ако възникне конфликт между България и Турция ще има остри, много остри декларации и обвинения, допълва премиерът.

Той изтъква, че в тази ситуация изключително важна е толерантността между християни и мюсюлмани, както и с нашите изселници в Турция.
Те ще бъдат мост на дружбата, а не както не далече от нас в Косово - на Косовска Митровица „мостът“ между двата етноса е пропит от кръв. Нашият мост ще е на разбирателство и дружбата, категоричен е Борисов, изтъквайки, че стокообменът ни с Турция вече е минал 5-6 млрд. евро. 

Премиерът посочва още, че за всичко, за което се е разбрал с Ердоган е спазено и се изпълнява.

Първото, за интерконекторните връзки. На 1 юли 2018 г. те ща се факт - за 16 млрд. кубични метра газ, интерконектор от Истанбул до България и в двете посоки, с американски, най-добри компресори. И докато се говори за Посейдон, Южен поток и какво ли не, ние сме си направили домашното и сме си изградили на българска територия интерконектор. Сега се надявам и Алексис Ципрас да стегне своите хора и да започнем интерконектора с Гърция, защото от наша страна даже търгът за закупуване на тръби за 60 млн. евро вече тече. Така, че ние ще изхарчим 120 млн. лв., а още няма от гръцка страна движение. Но така или иначе, в този мандат  ще имаме два интерконектора с Турция и Гърция, и трети със Сърбия, който също е в напреднала фаза. Подписахме с Македония – там става дума за около 1 млрд. кубика газ, имаме връзката до Солун. Каквото сме се разбрали с турските колеги, го спазваме и го правим, казва Борисов. 

Той настоява, че не трябва бързо да забравяме за проблемите, които сме имали с мигрантите.

Ситуацията беше сложна, имаше бунтове в Харманли и Овча купел,

президентските избори дори минаха под темата "мигрантска вълна"

Какво и не ни правиха от опозицията. Но така подредихме границата - и сухопътната, и морската,  след като се разбрахме с президента Ердоган, да я пазим съвместно. Сега на практика имаме нулев наплив на нашата граница от мигранти, отчита премиерът.

Борисов акцентира, че турският президент е удържал и думата си за реставрирането на храма „Св. Стефан“ в Истанбул.

В неделя, 7 януари заедно с турския президент Ердоган ще открием изцяло реставрираната българска светиня – желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул. Но никой да не си мисли, че това бе постигнато лесно. Решението за „Св. Стефан“ бе много, много трудно решение. Представете си какво означава да грейне тази църква на Златния рог, с няколко кръста на нея, това съвсем не е лесно в мюсюлманския свят. Но Ердоган прояви изключителна политическа воля, обяснява премиерът.

В интервюто пред Коритаров, Борисов се спира и на темата за името на Република Македония. Според него една от тънкостите на Балканите е да не вземаш страната на един от съседите и да не се опитваш да налагаш решение. Проблемът между Македония и Гърция е сериозен, но не е наша работа да казваме на една държава как да се казва.

Има варианти да се постигне разбирателство, надявам се, че и с наша помощ това ще бъде факт. Трябва да се опитаме с нашето общо приятелство да решаваме проблемите, категоричен е министър-председателят.

Последвайте Faktor.bg в