"Министър Москов събира отбор, събира чета, за да може да направи много тежки промени. Те трябва да се извършат, защото в докладите на ЕК постоянно се посочва, че болничното здравеопазване е нискоефективно и неефикасно. Трябва да се направят максимални усилия тези заключения да прекъснат", заяви пред БНР заместник-министърът на образованието д-р Бойко Пенков, който добави, че мястото на отстранения шеф на болница "Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев е в системата.

"Очакваният финансов ефект от сливанията на около 10 болници ще дойде от отпадането на близо 500 души от администрацията, парите за които ще отидат към лекарите и пациентите", изтъкна Пенков:

"Това са 10 болници със средно 40 човека- казвам най-простичкото нещо - или 50 човека администрация, това са 500. Това прави някъде разходи за фонд "Работна заплата" около 5 милиона и още около 2 милиона за издръжка. Ако тези администрации се обединят в една годна, работеща, знаеща и можеща администрация, която да обслужва интересите на болниците, и то от можещи хора, това означава, че ако там вложим 1 милион - от тези 5 или 6, за заплащане на хората, които да бъдат силно мотивирани да си вършат работата като трябва, това означава минимум 4-5 милиона спестяване. А това не е малък ресурс за болниците", коментира заместник-министърът.

Пенков отхвърли твърденията на Дечев, че сливането на лечебни заведения цели извършването на подмолна приватизация на болници:

"Те са в забранителния списък на основен гръбнак болници, които са гръбнакът на здравеопазването и няма как да стане. Никой не може да ги продаде под масата или тихичко зад вратата, зад ъгъла. Изключено.

Навремето отменяйки цялата глава за приватизация в здравеопазването, според мен, си направихме изключително лоша услуга. Трябваше да бъдат привлечени инвеститорите на базата на публично частно-партньорство, да инвестират в лечебни заведения, а не сега в момента всеки и да направят втора паралелна верига, частна. Стават 2 или 3 вериги в момента, които трябва да се финансират", каза той.

Заместник-министърът коментира и случая с малтретираното бебе Никол и претовареността на акушерката, която е от началото на годината е работила над 240 часа месечно при законово ограничение от 160. Започнали са засилени проверки за случаи на прекомерно полагане на труд, каза той.

"Сега ще направим проверки. Доколкото разбрах и колегите ог Главна инспекция по труда също засилват такъв тип кампания, защого това е основно по трудово законодателство. Но аз съм убеден, че това става и ще ви кажа защо. Преди около 30 години, акушерките в България, които са работили реално в доста по-малко родилни и неонатологични отделения, са били към 8 300 – 8 400, а сега са към 3 300.Виждате какъв огромен недостиг на кадри имаме. И вероятно това се случва и на много други места".