Информационните агенции съобщиха, че френският самолетоносач „Шарл дa Гол” е отплавал за Близкия изток. Очевидно самолетите му ще се присъединят към бомбардировачите с наземно базиране на САЩ, Великобритания, Франция, Йордания и още 5-6 страни, осъществяващи по няколко бойни полета на ден. Правилно, умножаващите се атентати и ислямски кланета се вдъхновяват най-малко от появата и успехите на ИДИЛ.

Длъжен съм обаче, като историк, да съобщя, че никога в световната история въздушни бомбардировки не са успели да принудят противник да се предаде. Още по-малко - да бъде унищожен.

През 1940 г. нацистката авиация буквално съсипа Лондон, Ковънтри, куп други промишлени и пристанищни градове. Англия не се предаде.

През 1941 г. не се предаде и Русия, макар че, освен градовете и селата, „Луфтвафе” мачкаше почти безпрепятствено и войските й. През август 1942 г. немската авиация изравни Сталинград със земята. Градът не се предаде, а руската пехота и танкове смазаха немците от 6-а армия.

Германските градове на свой ред бяха буквално изтрити от лицето на земята от бомбардировките на Англия и САЩ през 1943–1945 г. Но Германия не капитулира. Ликвидираха я руските и американските танкове и пехотата. Ефектът от бомбардировките бе затрудняването на движението на тридесет и четворките и търманите по затрупаните от рушевините германски улици.

До нищо не доведоха бомбардировките над Виетнам, започнали през 1964 г. Десет години по-късно американците изхвърляха самолетите си от авионосците, за да отворят място за хеликоптери с бежанци, идващи от покрива на посолството им в Сайгон, по чиито улици победно шестваха виетнамските танкове.

Руската авиация също не постигна нищо в Афганистан и русите се измъкнаха по терлици, за да се натресат там със същия „успех” и американците.

Не, само с авиация ИДИЛ няма да бъде победена. Нужни са танкове и пехота. Руски - от Сирия, американски - от Ирак, турски и кюрдски - от север и североизток. Всичко друго е бля-бля и то много скъпо.