Погледнах рентгеновите снимки, които предписах на Георги Марков, по някое време след полунощ. Имаше малка непрозрачност, която, признавам, бях изпуснал първоначално, като съм я мислел за сянка от неизсъхналия филм.”

Това разказва от дома си във Великобритания пред "24 часа" прочутият лондонски реаниматор д-р Бернард Райли - човекът, видял първи отровната сачма с рицин в крака на Георги Марков.

В съдбовната нощ на 8-и срещу 9 септември 1978 г. той среща за пръв и последен път българския емигрант и чува версията му, че е отровен от КГБ.

Часове преди британският медик да види сачмата, Марков е приет в тежко състояние в лондонската болница “Сейнт Джеймс” в Балам, където издъхва ден по-късно.

Когато д-р Райли се прибира от нощното дежурство, разказва на тогавашната си съпруга за странния случай. Тя, по думите му, имала широко образование и висока култура. Лекарят й обяснил основанието за диагнозата, която поставил, а тя промърморила: “Трябваше да четеш повече Агата Кристи и “Къщата на спотаената смърт” от 1929 г.”

Лекарят си помислил с лек гняв: “Никой не обича умните задници.” На другия ден обаче разбрал, че и пациентът, и жена му може би имат право.

Случаят “Марков” променя професионалната кариера на д-р Райли завинаги. Преди повече от 40 г. той учи микробиология и медицина, а мечтата му е да стане съдебен патолог. Заради Марков обаче променя решението си.

“Опитът да поддържаш хората живи носи по-голямо удовлетворение от опита да разбереш защо са умрели”, казва години по-късно лекарят, който прави впечатляваща кариера в областта на реанимацията.

През 2010 г. д-р Райли разказва за случая “Марков” на годишната конференция на реаниматорите, която се провежда в Канада. Негова статия по темата е публикувана и в специализиран бюлетин на британските анестезиолози.

Ето какво разказва д-р Райли: “Бяхме доста космополитна общност от лекари в болницата “Сейнт Джеймс”, а и местното население бе също толкова сборно, осигурявайки спектър от екзотични диагнози. Но споменаването за отравяне от КГБ със сигурност изглеждаше “черешката на тортата”, спомня си д-р Райли по повод твърденията на българския си пациент, че е жертва на КГБ.

Когато медицинските сестри в отделението си предавали дежурството, отчитали пациентите стая по стая. Като стигнали до Георги Марков, казали: “Номер 3 - някаква откачалка, която смята, че е простреляна от КГБ.”

“Наистина видях разтревожен, объркан и очевидно в тежко състояние човек, който просто каза:

“Аз съм отровен от КГБ и ще умра. Не можете да направите нищо”, разказва д-р Райли. “Дали казваше истината, или бе просто един емигрант параноик със септична реакция на ухапване от насекомо? Имаше нещо в този страх в очите му, в поведението му, в убедителността на гласа му, което ме караше да мисля, че казва истината”, споделя медикът. Това го мотивира да се обади на Скотланд ярд.

Когато набира телефонната централа на болницата и иска да го свържат с прочутата служба, дежурният телефонист Норман го пита дали е сигурен, че търси връзка със Скотланд ярд. После, когато Райли се свързва с дежурния офицер на специалното звено, му съобщава: “Знам, че няма да повярвате на това, което ще ви кажа. Дежурен съм в болницата “Сейнт Джеймс” в Балам. Приех пациент, който е бил прострелян от КГБ.”

“Паузата и въздишката, които последваха, бяха красноречиви. Обръщението: “Господине, кой сте вие”, бе казано с тон, който след време чувах от всеки, с който се сблъсквах в армията”, разказва Райли.

След като повторил историята, дежурният офицер обещал, че ще му се обади обратно. Скоро след това потвърждава, че ще прати някой да мине към болницата.

На следващия ден българският пациент на д-р Райли бил много по-зле, с влошаваща се хипотония (падане на кръвното налягане - бел. ред.), неподатлив на терапия с вливане, с влошаващи се кръвни показатели, треска и хипогликемия. “Бе почти в безсъзнание и бе започнал да повръща с кървави следи. Имаше ужасно главоболие и спазми, които изглеждаха като наближаваща криза”, спомня си д-р Райли.

В събота сутринта обещаната полицейска визита най-после е осъществена. “Двамата местни полицаи бяха очевидно достатъчно впечатлени, за да предизвикат последваща визита на началството”, споделя Райли.

Докторът отново им разказал историята и обяснил, че пациентът вече е твърде зле, за да прави изявления.

“Въпросът за мен бе каква е причината за всички тези симптоми. Ако искаш да убиеш някого, какво би могъл да използваш, което да ги предизвика. Очевидно не бе цианид, талий или арсений. Би ли могло да бъде предизвикана зараза? Помислих, че подобно действие би било твърде рисковано. Никой не можеше да гарантира, че инфекцията няма да се разпространи извън очакваната жертва. Трябваше да е била много силна отрова, но въпросът бе каква. И ако бе токсин, какъв бе антидотът?”, разсъждава д-р Райли.

Днешната гугъл генерация, която е свикнала с отговори, които идват с докосването на екрана на айфона, не може да си представи какво значи да търсиш информация през 1978 г., разказва лекарят. “Тогава се правеше така - сядаш в библиотеката с около 20 кг медицински справочници и започваш да гледаш в секциите по токсикология. В края на моето проучване всичко, до което можех за достигна, бе едно заболяване с латинското наименование

Malayan Pit Viper venom"

В неделя последвало ново развитие. Шефът на антитерористичното звено се върнал с един господин от службите за сигурност. “Намерих присъствието на последния за доста подозрително. То ме накара да се чувствам така като че ли трябваше незабавно да се обадя на консултанта, приел Марков, независимо че той бе в почивен ден”, разказва лекарят.

Открил колегата си в градината, където хранел зайците. Мъжът откликнал веднага. Той бил добър гастроентереолог и новото, което предложил, било да се вземе проба от изпражненията.

“През нощта състоянието на моя пациент продължи да се влошава. Той се нуждаеше от успокоителни и интубация. По време на визитацията в понеделник разви сърдечна недостатъчност, която не се поддаваше на терапия. Почина в безсъзнание”, споделя д-р Райли.

Аутопсията, извършена от Руфъс Комптън, открила типични промени на полиорганна недостатъчност. Зарада пробождането в дясното бедро и това, което видели на рентгеновата снимка, блокче тъкан било изпратено за изследване в микробиологичната лаборатория в Портън Даун в Уайлтшир - суперсекретно химическо звено, което се занимавало с микродисекции и токсикология.

“Това, което намериха, без съмнение доказа, че смъртта на моя пациент е резултат от убийство”,

 казва д-р Райли.

А това, което намерили, било малка около 1,7 мм платинено-иридиева сфера с две дупчици с диаметър по 0,3 мм. “Микроскопичен куршум, който може да бъде зареден с 0,28 кубични мм отрова”, обобщава Райли.

“Токсикологът на Портън Даун заключи, че има само един токсин, достатъчно силен да създаде симптомите и знаците, които бях наблюдавал, имайки предвид количеството, което може да се побере в сачмата. Рицин!”, казва д-р Райли.

По-късно експеримент, в който използвали същата доза токсин върху прасе, тежко колкото пациента, произвел идентични симптоми и смъртен изход.

“Когато леталната доза от отровата се задейства, няма нито антидот, нито поддържаща терапия, която да предотврати смъртта. Крайният изход може да се проточи във времето. През това време симптомите може погрешно да се диагностицират като сепсис или полиорганна недостатъчност от неясен произход. Това прави управлението на рицина чрез микроскопичен куршум привлекателно оръжие за убийство.

В някаква степен то е и оръжие с отлагащо действие. Ефектите се появяват известно време след влизането на отровата в действие. Това помага на убиеца да избяга. Нека го наречем FFOFI - Fire, F*** Off, Forget it - Стреляй, за...и, забрави”, казва цветущо д-р Райли.