ПГ на "БСП лява България" внесе в Народното събрание предложения за промени в Гражданско-процесуалния кодекс, съобщиха от пресцентъра на партията. Като основна цел на допълненията в ГПК се посочват бързо и ефикасно съдопроизводство, по-добра защита както на кредиторите, така и на длъжниците. Цели се и осигуряване на равнопоставеност на страните при връчване на призовки и съобщения. В предложенията е записано, че залепването на уведомления на вратата или на пощенската кутия ще се извършва едва след като ответникът не е намерен на посочения от него адрес в продължение на един месец. Там се пояснява че намирането на ответника ще се осъществява от длъжностните лица, т. нар. призовкари с най-малко три посещения на посочения адрес в интервал на поне една седмица между тях. 

Депутатите от БСП предлагат да се уеднакви размерът на държавната такса по искове за собственост, и тя да е процент от цента на иска. Те предлагат промени и в т. нар. заповедно производство, в посока поставяне на банките в равностойно положение с останалите правни субекти. В мотивите към предлаганите промени се посочва, че в настоящето заповедно производство подаването на възражение от страна на длъжника срещу вземане на банката не спира изпълнението на задължението на банката, т.е. първо банката си събира задължението, а след това на практика се установява има ли изобщо такова задължение и дали претендирания от банката размер е действително дължимия. Социалистите предлагат възражението на длъжника да спира изпълнението на банката. С промените се гарантира защита правата на длъжника, като задължително му се осигурява особен представител. Не на последно място се предоставя възможност оценката, приета от съдебния изпълнител да бъде обжалвана и се въвежда изискването началната цена при публична продан да не бъде по-ниска от данъчната оценка на имота. 

Задължително се назначава и вещо лице, което да определи стойността на вещите срещу, които е насочено изпълнението. Народните представители от левицата предлагат и облекчаване на положението на длъжника с възможността изпълнителното производство да бъде спряно при внасяне на 20 на сто от цената на задължението. Социалистите предлагат и дефинирането на несквестируемия доход да се определя с акт на Министерски съвет. Те припомнят, че от 2008 г. не е актуализиран този доход въпреки промените в минималната работна заплата.