Горяните са патриотите заплатили с живота си в битката срещу налагането на чуждия за България комунистически режим

Съпротивата на горяните , доказва, че българските демократи не са проект  на политическо инженерство, след 1989г.  Българи, отстоявали правото на България да е свободна и демократична държава е имало и в най-мрачните години на мракобесения, комунистически терор.

Заради тях, България има своята силна традиция в демократичната съпротива. Обществената памет носи спомена за тези герои, опълчили се срещу насилственото налагане на комунизъм по съветски модел. Те са непокорни и сърцати хора, излезли в Балкана за да защитят превзетата българска държава и да се изправят срещу поробването на българския народ от тоталитарния режим.

Страстта към свободата на българските горяни и николапетковисти, се оказва много по-силна от инстинкта за съхранение.

За свободата на България, много години след Ботев , отново на 1-ви срещу 2-ри юни 1951 г., Втора сливенска чета, възлизаща на 106 души и ръководена от Георги Маринов Стоянов – Търпана, влиза в тежко сражение с 13-хилядна войска съставена от части на МВР и армията, при което загиват 40 горяни. Загиват за да защитят свободата, собствеността и честа на окупираната от СССР България.

За БЗНС, днес повече от всякога поклонът пред горяните е от изключително значение. Това е поклон към патриоти, отстоявали автентичната българска демокрация. Демокрация, която не си лепи етикети и не влиза в колаборации с олигарси, бивши комунисти и псевдо –патриоти, отново служещи на чужд господар.