В деня, в който честваме Св. Стефан – първия светия, умрял за Христовата вяра, през вече далечната 1872 г. турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Апостола на свободата Васил Левски.
От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.
Тук са заловени от Ловчанската турска полиция Апостола и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч.
Ханчето е изоставено и спира да функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола, а по-късно поемат инициатива за възстановяването му.
Още от България
Весела Чернева: Не измервам българския национален интерес в руски олигарси и офицери от КГБ
От своя страна Огнян Дъскарев брани като Ватросов сегашната външнополитическа линия на страната и отсече, че България остава лоялен член на НАТО.
Андрей Гюров: Многослойната дипломация на Радев все пак има граници и това са границите на абсурда
„На какво точно държим? На санкциониран режим, който с кръв смазва гражданите си, който финансира терористите от Хизбула, Хамас, хутите…?", пита бившият служебен премиер
Радев кандърдисва "Америка за България" да финансира повече научни проекти
От своя страна представителите на фондацията поставиха въпроси, свързани с правната рамка, регулираща дейността на неправителствените организации|