Всеки четвърти младеж в България е без работа. Това заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Росица Янкова по време на дискусия за младежката безработица и проблема с липсата на подготвени кадри за различните сектори. По думите й от 2008 година до днес безработните млади хора у нас са нараснали с 15 хил.

Янкова подчерта, че основните фактори, заради които младежите трудно си намират работа е, че голяма част от тях нямат ключови компетенции по специалността си, а и не владеят чужди езици. Те обясни, че повечето от тях не желаят да работят на пълен работен ден. Освен това голяма част от търсещите работа срещат проблеми в това да напишат коректно автобиографията си или как да се държат на интервю за дадена позиция. Въпреки това самооценката им е висока.

Според Пламен Димитров от КНСБ макар наистина младежите да не са подготвени за пазара на труда, работодателите също не предлагат адекватни позиции и „сякаш не знаят какви хора търсят".

"България е на седмо място в Европейския съюз по ниво на младежка безработица, но на второ място по темп на нарастване на този вид безработица", обясни Томчо Томов, ръководител на националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара. По думите му вече се очертава тенденция на нарастване на безработните със средно и висше образование.

Според евродепутата Ивайло Калфин основното решение за намаляване на младежката безработица е въвеждането на дуалната система за обучение. Това представлява метод за професионална подготовка на младежите още докато учат средното си образование, поясни той. В страни като Германия, Австрия и Швейцария в училищата с такъв вид подготовка учениците прекарват почти 80% от учебното си време в практика - във фирми, предприятия, в различни сегменти на бизнеса. През останалата част от времето те учат общи предмети. Калфин подчерта, че не става дума за стаж, а за платена работа с пенсионни и здравни осигуровки. След завършване на обучението младежите получават не само професионални умения и стаж, но и определена насока, в която да се насочат, каза Калфин.

1370 са официално регистрираните бездомни българи към края на септември тази година, като от тях 860 са ползвали социални услуги, 26 - здравни, а 83 - други услуги. Това съобщи на парламентарния контрол социалният министър Хасан Адемов.

Той уточни, че за осигуряването на подслон и подкрепа на бездомните българи се предоставят услуги в 13 центрове за временно настаняване с общ капацитет 625 места, от които 442 са заети. Подслон предлагат още 6 приюта и 13 центрове за работа с деца от улицата. На разположение на хората без покрив има и няколко т.нар. защитени жилища и центрове за настаняване от семеен тип.

В столицата през зимните месеци функционира един кризисен център за настаняване на хора в риск, в който подкрепа намират 70 бездомни хора. За да се гарантира достъпът до тези услуги в проектозакона за Държавния бюджет за 2014 г. е предвидено финансиране в размер на близо 4 млн. лв. за около 1000 потребители, съобщи Адемов.

По думите му най-разпространена услуга за подкрепа на бездомните хора са обществените трапезарии, където ежедневно се предлага безплатен или частично платен обяд. През 2014 г. за дейността им са предвидени 2 млн. лв. повече в сравнение с отпуснатите през тази година средства. Към момента във всички 28 области в страната функционират 181 обществени трапезарии, като потребителите им са се увеличили с над 50 на сто и са общо 17 000 души, от които около 1200 са деца.

В процес на реализация е схема "Интегра" по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Тя цели насърчаването на равен достъп до адекватни жилищни условия за бездомни. Бенефициенти по програмата са градовете Бургас, Видин, Девня и Дупница, поясни социалният министър.